2017-11-16 16:43:00

Папата: повече "мъдрост" при терапиите в края на живота


„Морално позволено е отказването от или прекъсването на терапевтичните грижи, когато те не съответстват на етичния и хуманен критерий, който впоследствие ще наречем „съразмерност на лечението“. Това пише Папа Франциск по повод на сложната тема за „края на живота“ в писмото си, изпратено до монс. Винценцо Паля и до участниците в европейската  регионална конференция на „World Medical Assosiation“  по темата за края на живота и новите биоетични предизвикателства. Конференцията се провежда на 16 и 17 ноември във Ватикана и е организирана от Папската академия за живота.

Като потвърждава вече постановеното през 1980 г. с „Декларацията за евтаназията“ на Конгрегацията за доктрината на вярата, Папа Бергольо пояснява,че „особеният аспект на този критерий е, че взима под внимание „очаквания резултат, като има предвид състоянието на болния и неговите физически и морални сили“. По този начин е възможно да се вземе „решение, което морално може да се окачестви като отказ от терапевтичното упорство“.

Папата говори за постигнатия напредък в медицината и науката, за да се даде отговор на въпросите, свързани с приключването на земния живот. „Медицината наистина разви все по-големи терапевтични възможности, които позволиха  лекуването на много болести, подобряването на здравето и удължаването на живота… Намесите върху човешкото тяло стават все по-ефикасни, но не винаги разрешават проблемите: могат да поддържат биологичните функции, станали недостатъчни, или дори да ги подменят, но това не е равнозначно на оздравяване“.

Ето защо е от съществено значение „допълнението мъдрост“. Франциск се позовава на думите на папа Пий ХІІ, казани от него преди 60 години в словото му към анестезиолози и реаниматори: „Не е задължително винаги да се използват всички терапевтични средства на разположение, като в определени случаи е дори  правилно да не се прибягва до тях“, твърдеше на времето папа Пачели.

И Катехизисът на Католическата църква казва, че „по този начин не се желае да се предизвика смъртта, а да се приеме, че тя е неизбежна“.  Папа Бергольо подчертава, че тази различна гледна точка „придава хуманност на придружаването на смъртта… ясно е, че отказването от несъразмерните средства или прекъсването на тяхната употреба, означава да се избегне терапевтичното упорство, тоест да се направи жест с етично значение, напълно различно от евтаназията, която винаги е незаконна, доколкото предлага прекъсване на живота чрез предизвикването на смъртта“.

Папа Бергольо изтъква, че не трябва да се забравя, че по време на лечението болният е този, който има „главна роля“ при взимането на решения, „ако има тази компетенция е ако е способен да преценява предлаганите му лечения…“.  Папата допълва, че не трябва да се пренебрегва и факта, че  взимането на такива решения е обусловено и от нарастващата разлика във възможностите, които са комбинация от техническо-научен напредък и икономически интереси“: „По-напредналите и скъпи лечения са достъпни само за по-тесен и привилегирован кръг от хора, като това поставя сериозни въпроси за устойчивостта на здравните услуги. Това е един вид системна тенденция към завишаване на терапевтичното неравенство, която се вижда добре на глобално ниво, особено при сравняването на различните континенти“, но която е налице и в богатите държави, където „достъпът до лечение рискува все повече да бъде зависим от финансовите възможности на хората, а не от действителната нужда от терапия“.  Папа Франциск подчертава, че винаги трябва да се има предвид върховната заповед за отговорната близост… категоричният императив е този да не се изоставя никога болния“: „Нека всеки да дава обич по начин, който му е присъщ: като баща или майка, като син или дъщеря, като брат или сестра, като лекар или медицинска сестра. Но нека да я дава!“, пише още папа Бергольо.

Папата пояснява, че именно в тази посока на християнска любов, със съзнателността, че не винаги може да се гарантира оздравяването и че не трябва ожесточено да се борим против смъртта, „се движи палиативната медицина,  която има голямо значение и в културен аспект, като полага грижи за преборването с всичко онова, което прави смъртта мъчителна и страдателна, тоест болката и самотата“.

Светият Отец изтъква също, че „Държавата не може да се откаже от закрилата на всички участващи субекти, като защитава основното право на равенство… И законодателството в областта на здравеопазването изисква това широкомащабно виждане и общ поглед върху онова, което най-много насърчава общото благо в конкретните ситуации“. 

man / rv








All the contents on this site are copyrighted ©.