Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Аудиенции

Папата: Литургията е най-възвишената и конкретна молитва

Папа Франциск на седмичната генерална аудиенция - AFP

15/11/2017 13:17

Значението и стойността на светата Литургия. Това бе темата на катехистичната беседа на папата Франциск по време на седмичната генерална аудиенция на площад „Свети Петър“, с която продължи новия цикъл от беседи, започнат миналата седмица, посветени на Литургията.

Литургията – каза папата – „е най-възвишената и най-конкретната молитва“, защото е „среща с Бог, изпълнена с любов, чрез неговото Слово и Тялото и Кръвта на Исус“. Но има един въпрос – изтъкна папата – на който трябва да си отговорим: какво е молитвата? „Тя е преди всичко диалог, лична връзка с Бог. Човекът бе сътворен, за да бъде в лична връзка с Бог“.

„Всички ние – продължи папа Бергольо – сме създадени по образ и подобие на Бог, който е Отец, Син и Свети Дух. Създадени сме, за да влезем в съвършена връзка на любов, в едно постоянно даряване и получаване, за да можем по този начин да намерим нашата същност“.

Папа Франциск цитира епизодът с Мойсей, на когото от горящия къпинов храст, Бог открива своето име: „Аз съм вечно съществуващия“. Този израз – поясни папата – „изразява присъствие и подкрепа. Също Христос, когато призовава своите ученици, ги приканва да бъдат с Него.

Тази е най-голямата благодат: да изпиташ, че Литургията, Евхаристията е привилегирования момент, за да бъдеш с Исус, и, чрез Него, с Бог и братята“.

Да се молиш означава също, да умееш да останеш в тишина, поясни папата, който импровизирайки каза: „Когато отиваме на литургия, случва се може би да отидем пет минути по-рано и започваме да разговаряме с онзи, който е до мен. Но това не е подходящия момент за разговори: това е момент за тишина, за да се подготвим за диалога. Това е момента да се уединим в сърцето, за да се подготвим за срещата с Исус. Но тишината е много важна. Помните ли онова, което ви казах миналата седмица: ние не отиваме на някакъв спектакъл: отиваме на среща с Господ и тишината ни подготвя и ни придружава. Да останем в тишина заедно с Исус“, призова папата.

Но да се молиш, означава също да си способен да казваш „Отче“, т.е. „да застанеш в присъствието на Бог със синовно упование, признавайки нуждата да бъдем поучени: научи ме да се моля, Господи!“.

Първото условие е да бъдем смирени, да се признаем за чеда, да бъдем с Отца и да Му се доверяваме. За да влезем в Царството Небесно е необходимо да станем малки, като децата, които знаят да се доверяват, знаят, че някой се безпокои за тях, за онова, което ще ядат, което ще обличат. Това е първата нагласа: доверие и упование, като децата към родителите. Трябва да си сигурен, че Бог си спомня за теб и се грижи за теб, за всички“.

Второто важно условие е да позволиш да бъдеш изненадан. „Дали в нашата връзка с Бог позволяваме да бъдем изненадани, дали сме способни да се учудваме или мислим, че молитвата е говорене с Бог, както правят папагалите?“, запита папата. „Срещата с Исус – настоятелно подчерта той – е винаги една жива среща, не е визита в музей. Тя е жива среща, защото когато отиваме на Литургия ние не отиваме в музей“.

Папа Франциск припомни, че в Евангелието четем, че Исус, разговаряйки с Никодим, говори за необходимостта "да се преродим от свише“. „Но можем ли да се преродим?“, запита папата. „Дали е възможно да изпитваме удоволствие, радост, удивление от живота дори и пред многобройните трагедии? Това е основния въпрос на нашата вяра и това е желанието на всеки истински вярващ: желанието да се прероди, радостта да започне отново. Дали ние имаме това желание?, запита още папата. „То много лесно може да се загуби, защото, поради многобройните дейности и проекти, които сме поставили на преден план, накрая ни остава малко време и губим от поглед онова, което е съществено: живота в нашето сърце, нашия духовен живот, нашия живот, който е среща с Господ в молитвата“.

Господ – завърши папа Франциск – „ни изненадва, показвайки ни, че Той ни обича дори и в нашите слабости. Именно в Евхаристията, в която Исус е изкупителната жертва за нашите грехове, Той среща нашата слабост, за да ни отведе отново към нашето изначално призвание: да бъде образ и подобие Божии“.

svt/ rv

15/11/2017 13:17