Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Ватикана \ Събития

Мисията в сърцето на християнската вяра

22 октомври: Световен ден на мисиите

20/10/2017 15:46

Скъпи братя и сестри,

Още веднъж тази година Световният ден на мисиите ни събира около личността на Исус "първият и най-велик евангелизатор" (Павел VI, Evangelii Nuntiandi, 7), Който постоянно ни изпраща да провъзгласяваме Евангелието на любовта на Бог Отец , чрез силата на Светия Дух. Този Ден ни призовава да размислим отново за мисията в сърцето на християнската вяра. Църквата по своята същност е мисионерска, в противен случай тя не би била Христовата Църква, а една от многото групи, които рано или късно престават да изпълняват целта си и изчезват. Затова е важно да си зададем някои въпроси за нашата християнска идентичност и нашата отговорност като вярващи в един свят, белязан от объркване, разочарование и неудовлетвореност и разкъсван от многобройни братоубийствени войни, които несправедливо засягат най-вече невинните. Каква е основата на нашата мисия? Какво е сърцето на нашата мисия? Какви са основните подходи, които трябва да предприемем при изпълнението на нашата мисия?

Мисията и преобразяващата сила на благовестието на Христос: Пътят, Истината и Животът

1. Мисията на Църквата, насочена към всички мъже и жени с добра воля, се основава на трансформационната сила на Евангелието. Евангелието е Благата Вест, изпълнена със заразяваща радост, защото съдържа и предлага нов живот: животът на възкръсналия Христос, който като оставя Своя животодаряващ Дух става Пътят, Истината и Животът за нас (Йоан 14 : 6). Той е Пътят, който ни призовава да Го следваме с увереност и смелост. Като следваме Исус като наш Път, ние изпитваме Истината и получаваме Неговия Живот, който е пълнота на общението с Бог Отец в силата на Светия Дух. Този живот ни освобождава от всякакъв вид егоизъм и е източник на творческа любов.

2. Бог Отец желае тази екзистенциална трансформация за синовете и дъщерите Си - трансформация, която се изразява в поклонение в дух и истина (Йоан 4: 23-24), в живот, ръководен от Светия Дух в имитация на Исус, единородният син, до Славата на Бог Отец. "Славата на Бог е живият човек " (Иреней, Adversus haereses IV, 20, 7). По този начин проповядването на Евангелието става жизненоважно и ефективно слово, което изпълнява това, което провъзгласява (вж Исая 55: 10-11): Исус Христос, който постоянно става плът във всяка човешка ситуация (вж Йоан 1:14).

Мисията и кайрос на Христос

3. Следователно мисията на Църквата не е да разпространява религиозна идеология, още по-малко да предложи високо етично учение. Много движения по света вдъхновяват високи идеали или начини да се живее смислен живот. Чрез мисията на Църквата, самият Исус Христос продължава да евангелизира и да действа; Мисията й по този начин въвежда в историята кайрос, благоприятното време за спасение. Чрез провъзгласяването на Евангелието възкръсналия Исус става наш съвременник, така че онези, които го приветстват с вяра и любов, могат да изпитат преобразуващата сила на Неговия Дух, който прави човечеството и творението плодотворни, както дъждът прави земята. "Неговото възкресение не е събитие от миналото; То съдържа жизненоважна сила, проникнала в този свят. Когато всичко изглежда мъртво, изведнъж се появяват признаци на възкресението. Това е неудържима сила "(Evangelii Gaudium, 276).

4.Нека никога не забравяме, че "да бъдеш християнин не е резултат от етичен избор или възвишена идея, а от срещата с събитие, с Личност, която дава живот нов хоризонт и решителна посока" (Бенедикт XVI, Deus Caritas Est, 1). Евангелието е Личност, която постоянно предлага Себе Си и непрекъснато призовава онези, които Го приемат със скромна и религиозна вяра, да споделят живота си, чрез ефективно участие в пасхалната мистерия на Неговата смърт и Възкресение. Чрез кръщението Евангелието се превръща в източник на нов живот, освободен от господството на греха, просветен и преобразен от Светия Дух. Чрез Миропамазанието то се превръща в укрепващо помазание, което чрез същия Дух посочва нови пътища и стратегии за свидетелство и придружаване. Чрез Евхаристията то става храна за нов живот, "лек за безсмъртие" (Игнатий от Антиохия, Ad Ephesios, 20, 2).

5 Светът жизнено се нуждае от Евангелието на Исус Христос. Чрез Църквата Христос продължава мисията си като Добър Самарянин, грижещ се за кървящите рани на човечеството и като Добър Пастир, непрестанно търсещ онези, които се скитат по криволичещите пътеки, които не водят никъде. Благодарение на Бог, много значителни опити продължават да свидетелстват за трансформиращата сила на Евангелието. Мисля за жеста на студента Динка, който с цената на собствения си живот защити студента от вражеското племе Нуер, който щеше да бъде убит. Сещам се за Евхаристичното служение в Китум, в Северна Уганда, където след брутално клане извършено от бунтовническа група мисионер призова хората от конгрегацията да повтарят думите на Исус на кръста: " Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? "Като израз на отчаяния вик на братята и сестрите на разпнатия Господ. За хората това служение беше огромен източник на утеха и смелост. Можем да се сетим за безброй свидетелства за това как Евангелието помага да се преодолее тесногръдие, конфликти, расизъм, трибализъм и да се насърчава навсякъде и между всички помирение, братство и споделяне.

Мисията вдъхва дух на постоянно излизане, поклонничество и изгнание

6. Мисията на Църквата е оживена от духовността на непрекъснато излизане от себе си. Ние сме предизвикани "да излезем от собствената си зона на комфорт, за да стигнем до всички периферии, нуждаещи се от светлината на Евангелието" (Evangelii Gaudium, 20). Мисията на Църквата ни принуждава да извършваме постоянно поклонничество през различните пустини на живота, чрез различните преживявания на глада и жаждата за истината и справедливостта. Мисията на Църквата вдъхва чувство на постоянно изгнание, за да ни накара да осъзнаем, в жаждата ни за безкрайността, че сме изгнаници, пътуващи към нашия последен дом, поставени между "вече" и "все още не " на Небесното царство.

7.Мисията напомня на Църквата, че тя не е цел сама за себе си, а скромно средство и посредник на Царството Божие. Църква позоваваща се на себе си, която се задоволява със земния успех, не е Христовата Църква, Неговото разпнато и Преславно Тяло. Ето защо трябва да предпочетем "една Църква, която е наранена, боляща и мръсна, защото е била по улиците, а не църква болнава, поради затвореността си в себе си и прилепена към собствената си сигурност" (пак там, 49).

Младите хора, надеждата за мисията

8. Младите хора са надеждата за мисията. Личността на Исус Христос и Благата Вест, която провъзгласи, продължават да привличат много млади хора. Те търсят начини със смелост и ентусиазъм да работят в служба на човечеството. "Има много млади хора, които предлагат своята солидарност в лицето на злините на света и се посвещават на борба и доброволческата дейност ... Прекрасно е да видиш, младите хора " проповядващи по улиците", радостно носещи Исус до всяка улица, всеки градски площад и всеки ъгъл на земята! "(Пак там, 106). Следващото Обикновено общо събрание на Синода на епископите, което ще се проведе през 2018 г. на тема "Младите хора, вярата и търсенето на призвание”, представлява провиденческа възможност за включване на младите хора в споделената мисионерска отговорност, която се нуждае от тяхното богато въображение и творчество.

Служението на папските мисионерски общности

9. Папските мисионерски общности са ценно средство за пробуждане на желание във всяка християнска общност да достигне отвъд собствените си граници и сигурност, за да провъзгласява Евангелието на всички. В тях, благодарение на дълбоката мисионерска духовност, подхранвана ежедневно и непрекъснатия ангажимент за повишаване на мисионерското съзнание и ентусиазъм, младежите, възрастните, семействата, свещениците, епископите и богопосветените работят, за да развият мисионерско сърце във всички. Световният ден на мисиите, популяризиран от Общността за разпространение на вярата, е добра възможност за мисионерското сърце на християнските общности да се присъединят в молитва, свидетелство на живот и споделяне на благата, в отговор на огромните и неотложни нужди на евангелизацията.

Изпълнявайки нашата мисия с Богородица, Майка на Евангелизацията

10. Скъпи братя и сестри, в изпълнението на нашата мисия нека почерпим вдъхновение от Мария, Майка на Евангелизацията. Водена от Светия Дух, тя приветства Словото на живота в дълбините на своята скромна вяра. Нека Богородица да ни помогне да дадем нашето "да", съзнавайки спешната необходимост да направим Благата Вест на Исус да отекне в нашето време. Нека тя да измоли за нас възобновена ревност за да донесем на всички Благовестието за живота, който побеждава смъртта. Нека тя се застъпи за нас, за да можем да придобием святата дързост, необходима да открием нови начини да донесем дара на спасението на всеки мъж и жена.

Ватикана, 4 юни 2017

Празник на Петдесятница

превод Бистра Пищийска

20/10/2017 15:46