Литургия в Санта Марта: глухотата за Словото Божие води към покварата

Когато „Словото Божие не влиза в нашето сърце, не може да бъде направено място за любовта и вследствие няма място и за свободата“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Вдъхновение за размишлението си папата почерпи от днешните литургични четива, спирайки се по специално на „безумието, което се състои в неспособността да се вслушваме в Словото Божие, една глухота, което отвежда до покварата“. За Исус покварените са законоучителите, които се безпокоят да „покажат само външната красота на нещата; те са покварени от суeтата, от показността, от външната красота, от външната справедливост“ (Лк. 11, 37-41). Езичниците имат покварата на идолопоклонничеството.

„Днес също има множество идолопоклонства, като консуматорството или търсенето на един удобен бог“, изтъкна папата. „Има също християни, които позволиха на идолопоклонствата да ги покварят, превръщайки ги в идеолози на християнството“. Тези три групи – посочи папата – по причина на това безумие, биват покварени. За папа Франциск „безумието е да не се вслушваме. Безумният не слуша. Той си мисли, че слуша, но не е така. Затова, Словото Божие не може да влезе в сърцето и няма място за любовта. Но ако влезе, то влиза преобразено от моето разбиране за реалността. По този начин се превръщаме в роби и разменяме истината на Бог с лъжата“.

„Глухотата – подчерта настойчиво папата – не оставя място за любовта и за свободата: винаги ни отвежда към робството“.

Оттук и призива на папа Бергольо да се замислим и да се запитаме: „Дали се вслушвам в Словото Божие? Дали позволявам на това Слово да влезе в мен или оставам глух за него? Дали превръщам това Слово в показност, в идолопоклонничество, идолопоклонни навици или в идеология?“.

Призовавайки и да се вгледаме в „образа на днешните безумци“ папата изтъкна, че „днес има както безумни християни, така и безумни пастири“, които свети Августин поругава, защото „безумието на пастирите вреди на стадото“. „До това безумие, нека се вгледаме в Господ, който винаги хлопа и чака на нашата врата“, бе финалния призив на папата, който насърчи присъстващите да се замислят за носталгията на Господ за нас: „за първата любов с нас“.

svt/ rv