Папата към Викентинското семейство: заразете света с милосърдието

Празнична и радостна атмосфера. Така премина срещата на папа Франциск с членовете на Викентинското семейство, дошли в Рим от цял свят за специалния симпозиум на тема „Странник бях и ме приехте“, организиран по повод 400 години от викентинската харизма.

Единадесет хиляди вярващи и последователи на викентинската харизма, се събраха на известния площад, пред реликвата на сърцето на свети Викенти от Паола, едно сърце – каза папата – „което породи един нов порив на милосърдие, продължаващ вече векове“. Като насърчение, за да върви смело напред по пътищата на света, папата предложи на Викентинското семейство три „прости, но много важни думи“.

„Коленопреклонна молитва“ е първата дума от папата, която припомня посвещението към молитвата на свети Викентий, и превърнала се за него във „всекидневен компас, учебник за живота, извор на любов, която да бъде излята над света“.

„Но за свети Викентий – уточни папата – молитвата не е само едно задължение и още по-малко съвкупност от формули. Молитвата за него означава да се спреш пред Бог, за да бъдеш с Него, да се посветиш на Него. Най-искрената молитва, онази, която прави място на Господ и на възхвалата му е коленопреклонната молитва. Един път щом бъде открита, коленопреклонната молитва става незаменима, защото е дълбоко единение с Господ, защото дава мир и радост и премахва скърбите на живота“.

Според папа Франциск „коленопреклонната молитва означава, да застанеш пред Господ, с уважение, спокойствие и в тишина, отдавайки му първото място, поверявайки се упование и вяра. Това е една заразителна практика, защото който се моли коленопреклонно, който черпи от живия извор на любовта, не може да не бъде заразен. Тогава, той започва да се отнася с другите, така както Господ се отнася с него: става милосърден, по-разбиращ, винаги на разположение, преодолява своята непреклонност и се отваря за другите“.

Оттук и второто насърчение към Викентинското семейство, да умее да приема. „Не става въпрос само да се направи място на някого, а по-скоро едно по-дълбоко разположение и готовност. Да приемеш, означава да оставиш настрана собственото его, да поправиш начина на мислене, да разбереш, че живота не моя частна собственост и, че времето не ми принадлежи. Това е процес на бавно откъсване от всичко онова, което е мое: от моето време, от моята почивка, от моите права и програми. Онзи, който приема, се отказва от собственото „аз“ и приема в живота „ти и ние“.

„Гостоприемният християнин, онзи, който създава разбирателство без да се оплаква, който сее мир, дори и да не получава нищо в отплата, е наистина предано чедо на Църквата Майка, която на свой ред приема и придружава живота. Нека свети Викентий ви помогне да валоризирате това църковно „ДНК“, за да се премахне от нашия живот всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула заедно с всяка злоба“ (Eф. 4, 31), бе пожеланието на папата.

Третото и последно насърчение към Викентинското семейство бе да „върви напред“, така както бе разбрано от неговия основател, а именно с любовта. „Любовта – каза папата – е динамична, излиза от себе си. Онзи, който обича не стои удобно на креслото, чакайки идването на един по-добър свят, а с ентусиазъм и простота се изправя и тръгва. Свети Викентий го казва добре: „Вашето призвание е да отидете, но не в една енория или един диоцез, а по цялата земя. Но да се прави какво? Да се разпалят сърцата на хората, правейки онова, което направи Сина Божий, който дойде да донесе огън в света и да го разпали със своята любов“.

Оттук и призива на папата към присъстващите на площада: „Не се спирайте, продължавайте да черпите всеки ден любовта Божия от извора на коленопреклонната молитва. Разпространявайте тази любов по света чрез милосърдието, благоразположението и разбирателството. Благославям всички вас и бедните, които срещата. И ви моля да не забравяте да се молите за мен“.

svt/ rv