Папа Франциск: да гледаме с упование и надежда на бъдещето

„Не съществува миротворец, който накрая да не е компрометирал своя личен мир, поемайки върху си проблемите на другите“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, като подчерта, че „Исус ни съветва да не го очакваме със скръстени ръце. В очакване на Христовото завръщане, християнинът не повдига раменете си и не съжалява с меланхолия за едно предполагаемо златно минало, а рискува, има смелостта да рискува, за да занесе на всички доброто, което Исус ни дари като съкровище. Онзи, който носи надежда на света не е човек, който съжалява за миналото“, подчерта папата, който продължавайки цикъла от беседи посветени на надеждата, насочи вниманието на хилядите присъстващи на площад „Свети Петър“, върху „бдителното очакване, която е една от водещите нишки в Новия Завет“.

Светият отец почерпи вдъхновение от думите на Исус, който казва, че са „блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде“ (Лк. 12, 37). „Християнинът не е човек на отегчението, а човек на търпението. Той знае, че в монотонността на всекидневието се крие една тайна на благодатта. Има хора, които с постоянството на своята любов, се превръщат в кладенци, напояващи пустинята. Нищо не е напразно, и нито една ситуацията в която християнина е потопен не е напълно безчувствена към любовта. Никоя нощ не е толкова дълга, че да забравим радостта от изгрева. Ако останем единени с Христос, студа в трудните моменти няма да ни парализира; и дори целият свят да проповядва срещу надеждата, ако каже, че бъдещето ще донесе само черни облаци, християнинът знае, че в същото това бъдеще ще се завърне Христос. Никой не знае кога ще се случи това, но мисълта че в края на нашата история ще срещнем Милосърдния Исус, е достатъчна за да имаме вяра и да не проклинаме живота. Всичко ще бъде спасено. Несъмнено ще страдаме, ще имаме моменти на гняв и възмущение, но нежната и мощна памет за Христос ще прогони изкушението да мислим, че този живот е погрешен“.

„Замисляли ли сте се как ще бъде срещата с Исус, когато това се случи?, запита риторично папа Франциск. „Ще бъде една прегръдка, една голяма радост, но трябва да живеем в очакване на тази среща. След като сме познали Исус – прибави папа Бергольо – ние не можем да правим друго освен да гледаме на историята с упование и надежда. Исус е като един дом, и ние сме вътре, и от прозорците на този дом, ние гледаме света. Затова не се затваряме в себе си, не съжаляваме с меланхолия за едно предполагаемо златно минало, а гледаме винаги напред, към едно бъдеще, което не е само дело на нашите ръце, а е преди всичко постоянна грижа на Божието провидение. Всичко онова, което сега е замъглено, един ден ще се превърне в светлина“.

„Нека само си помислим – призова папата – че Бог никога не си противоречи, Бог никога не разочарова. Неговата воля за нас не е мъглявина, а един добре очертан промисъл на спасение: Бог иска всички хора да бъдат спасени и да стигнат до познанието на истината“. Ето защо – бе накрая насърчението на папата  - „нека не бъдем водени от потока на събитията с песимизъм, сякаш историята е един влак, загубил контрола. Примирението, отчаянието не е християнска добродетел. Така както не е християнско да повдигаме рамене или да сведем глава пред съдбата, която ни изглежда неизбежна“.

svt/ rv