Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Проповеди

Папа Франциск: срамът е благодат, изцеляваща ни от греха

Папата на утринната литургия във Ватикана

06/10/2017 12:36

„У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас - срам по лицата“. С тези думи пророк Варух, в първото литургично четиво за 6 октомври, ни говори за неподчинението към закона Божий, за греха, и същевременно ни показва, кой е „истинския път“, за да поискаме прошка. Това бе и водещата нишка в проповедта на папа Франциск на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта „ във Ватикана. Папата се спря на литургичния текст, като насочи вниманието преди всичко над реалността на греха, който е у всеки човек, както казва пророчеството на Варух: „свещеници, царе, управници и бащи“.

„Никой не може да каже: „аз съм праведен“ или „аз не съм като онзи или онази“. Аз съм грешник. Бих казал, че това е почти първото име, което всички притежаваме: грешници. Но защо сме грешници? Защото не се подчинихме на Господ: Той ни каза едно, а ние направихме друго. Не се вслушахме в гласа на Господ: Той неведнъж ни бе говорил. В нашия живот, всеки може да си помисли: „Колко пъти Господ ми говори.. Колко пъти не Го послушах!“. Той говори с родителите, със семейството, с катехиста, в църквата, в проповедите, но също и на нашето сърце“.

 Но ние се възпротивихме: това е грехът. Съпротивата, твърдоглавието да следваме покварените наклонности на сърцето, изпадайки в малките идолопоклонничества на всеки ден; алчността, завистта, омразата, и по-специално злословието, клеветите – каза папата – „са като война в сърцето, за да се унищожи другия“.

По причина на греха, както каква още пророк Варух, „ни сполетяха бедствия“, защото „грехът съсипва сърцето, живота, душата, отслабва и разболява“ но – уточни папата – грехът остава винаги в отношение на Бог:

„Не е петно, което да премахнеш. Ако беше петно, би било достатъчно да го изпереш. Не. Грехът е бунт срещу Господ. Това е грозно по само себе си, но е грозно срещу Господ, който е добър. Ако аз мисля по този начин за моите грехове, вместо да изпадам в депресия, изпитвам в себе си онова голямо чувство на срам, за което говори пророк Варух. Срамът е една благодат“.

Срамът „отваря вратата към изцелението“. Оттук и призива на папата в края на размишлението му: да почувстваме срама пред Господ за нашите грехове и да поискаме да бъдем изцелени:

„Когато Господ ни виждат засрамени за това, което сми сторили, и със смирение искаме прошка, Той е Всемогъщ и заличава нашия грях, прегръща ни, милва ни и ни прощава. Това е пътя, за да стигнем до прошката, както ни учи днес пророк Варух. Нека възхвалим Господ, защото пожела да покаже своето всемогъщество чрез милосърдието и прошката“.

svt/rv

06/10/2017 12:36