Папа Франциск: смелостта да следваме отблизо Исус

„Исус е на път със своите ученици към Ерусалим, защото „се приближиха дните да бъде взет от света“. Така започва евангелският откъс предложен от днешната литургия (Лк. 9, 51-56), в който евангелист Лука посочва, че за Исус се „приближава момента на неговото страдание и кръст, пред който – изтъкна папата в проповедта си на литургията в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана – Исус извършва две неща: твърдо решава да тръгне на път, т.е. приема волята на Отца и върви напред,  а след това, оповестява своето решение на учениците си“.

„Един единствен път – припомни папа Франциск – Исус си позволи да поиска от Отца да отдалечи от Него този кръст: „Отче – е молитвата му в Гетсиманската градина – ако е възможно, отклони от мен тази чаша. Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (Лк. 22, 42). Исус е послушен на онова, което иска Отца. Решителен и послушен! Нищо повече! И така до края. Това е пример за път, не само умирайки в страдания на кръста, а да върви към този кръст с търпение“.

Но пред това решение, по пътя към Ерусалим и към кръста, учениците не следват своя Учител. Папа Франциск цитира, различни евангелски откъси, разказващи за това. Понякога учениците – изтъкна папа Бергольо – „не разбират какво иска да каже Исус или не искат да разберат, защото се страхуваха; в други случаи те укриват истината или се разсейваха, правейки други неща; или както се чете в днешното Евангелие, търсят „алиби“, за да не мислят за онова, което очакваше Господ“.

„Така Исус е сам. Не бе придружен в това си решение, защото никой не разбираше тайната на Исус. Това е самотата на Исус по пътя към Ерусалим: Той бе сам. И така ще бъде до края. Нека само си спомним как учениците Му го изоставиха, как Петър се отрече от Него. Исус е сам. Евангелието ни казва, че в Гетсиманската градина му се явява само един ангел небесен, за да Го утеши. Това е единствената компания на Исус. Той е сам!“.

„Струва си днес – е съвета на папата – да отделим малко време, за да си помислим за Исус, който толкова много ни обикна, който вървя сам към кръста, в неразбирането на своите. Нека се замислим, да видим и благодарим на послушния и смел Исус, нека разговаряме с него, като Му кажем: „Колко пъти се опитвам да правя много неща и не гледам към Теб, който направи това за мен; Който бе търпелив, Бог търпелив, който с огромно търпение понася моите грехове и провали? Ето – посочи папата – така трябва да говорим с Исус. Той е решен винаги да върви напред и затова трябва да Му благодарим. Нека отделим днес малко време, няколко минути – пет, десет, петнадесет – може би застанали пред Разпятието или представяйки си, че виждаме Исус, вървящ решително към Ерусалим, и да поискаме благодатта да имаме смелостта да Го следваме отблизо“.

svt/ rv