Възпитаване в солидарен хуманизъм за изграждането на „цивилизацията на любовта“

В актуалния контекст на обществения живот, в който действат различни идеологически течения със стремежа за културна хегемония, хуманизацията на образованието „означава човека да заеме централно място в един образователен процес, който да бъде „отношения в една жива общност, взаимосвързана и насочена към една обща съдба“. Това се чете в документа „Възпитание в солидарен хуманизъм. За изграждането на „цивилизацията на любовта“, който бе представен на пресконференция във Ватикана по повод 50 години от съборния декрет за възпитанието  Gravissimum educationis“.

В публикувания от Конрегацията за католическо възпитание документ се изтъква нуждата от „опресняване на възпитателния договор  между поколенията“, като на първо място се посочва важната връзка между образованието и семейството – „първото натурално общество, в една мрежа на субсидарност“. Хуманизираното образование, обяснява документа, „не изисква само учителя да преподава, а ученика да възприема, а насърчава всеки поотделно да живее, учи и действа във връзка с един солидарен хуманизъм, който не предвижда пространства за разделения и противопоставяне, а места за среща и диалог за реализацията на стойностни образователни проекти“.

„Става въпрос за такова образование, което е солидно и същевременно открито, което преминава отвъд стените на изключителността, насърчавайки богатството и индивидуалното различие на таланти и разширявайки територията на аулата по всяко кътче на обществото в което образованието може да създава солидарност, споделяне и общение“.

Централно място в документа заемат два императива: „глобализацията на надеждата“ и „подпомагане на плурализма“. „Глобализацията на надеждата е специфичната мисия за възпитаването в солидарен хуманизъм“, се чете в текста. „Глобализацията на надеждата означава също и подкрепа на надеждата за глобализация, която освен някои ползи причини неравенства, експлоатация, и принуди някои народи да бъдат изключени от системата на благосъстоянието. Глобализация без визия, без надежда и без послание, е обречена да създава конфликти, страдания и мизерия“.

„Съвременният гражданин трябва да бъде солидарен към своите съвременници, където и да се намират, но също и с бъдещите граждани на планетата“, посочва документа на Конгрегацията за католическо възпитание, като припомня думите на папа Франциск в неговата  енциклика „Laudato si”: «съвременния свят се нуждае от водачи, които да посочват пътищата».

dg/ rv