Папа Франциск: утехата не е забавление, а мира на Господ

На утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана папа Франциск издигна молитва към Господ, за да ни научи „да се стремим към изкуплението“. За проповедта си папата почерпи вдъхновение от първото литургично четиво, разказващо за момента, в който народа на Изарил е освободен от изгнаничеството (Езд. 1, 1-6). „Господ посети своя народ и го отведе отново в Ерусалим“, изтъкна папата. Думата „посети“ – поясни папата – „е много важна в историята на спасението, защото всяко освобождение, всяко изкупително дело на Бог, е една визита“.

„Когато Господ ни посещава ни дарява радост, т.е. отвежда ни до едно състояние на утеха. Тази жътва в радостта… Да, те посяха в сълзи, но сега Господ ни утешава и ни дава тази духовна утеха. Утешението не се случва само в онова време, то е състояние в духовния живот на всеки християнин. Цялата Библия ни учи на това“.

Папа Франциск призова да „очакваме“ визитата на Бог при „всеки един от нас“. В живота – каза той – „има по-слаби, но и по-силни моменти, но Господ винаги ще ни помогне да почувстваме неговото присъствие чрез духовната утеха, изпълвайки ни с радост“.

Трябва да очакваме този момент с „най-смирената от всички добродетели“: надеждата, която „винаги е малка, но много пъти е силна, когато е скрита като въглените под пепелта“. По този начин християнинът живее „в стремеж“ към срещата с Бог, към утехата, която „дарява тази среща с Господ“. Ако християнинът не се стреми към тази среща – подчерта папата – „то той е „затворен християнин, поставен в склада на живота, без да знае какво да прави“-

Оттук и призива на папата да „разпознаем истинската утеха, защото има фалшиви пророци, които изглежда ни утешават, но в действителност ни мамят. Утехата – предупреди папа Бергольо – не е радост, която може да се закупи“.

„Утехата Господня докосва дълбоко вътре, увеличава милосърдието, вярата и надеждата, а след това те подтиква да плачеш за греховете си. И когато гледаме Исус и Страданието на Исус, да плачем с Исус. Утехата издига душата ти до нещата от свише, до Божиите неща, успокоява душата в мира на Господ. Това е истинската утеха. Не е развлечение. Развлечението не е нещо лошо, когато е добро, всички сме хора и трябва да имаме забавления, но утехата те обхваща и ти помага да почувстваш присъствието на Господ и да разпознаем, че това е Господ!“.

Папа Франциск напомни да благодарим – чрез молитвата – на Господ, който „минава, за да ни посети, за да ни помогне да вървим напред, да се надяваме и да носим Кръста“. Накрая призова да съхраняваме получената утеха:

„Наистина, утехата е силна и не остава така силна – то е само момент – но оставя в нас следите си. Трябва да съхраняваме тези следи с паметта си; да съхраняваме както народа съхрани това освобождение. Ние се завърнахме в Ерусалим, защото Той ни освободи. Трябва да очакваме утехата, да разпознаваме утехата и да я съхраняваме. А когато отмине този толкова силен момент, какво остава? Мирът. Мирът е последното ниво на утехата“.

svt/ rv