Oxfam: нараства гладът по света

Гладът в света се увеличава. За първи път от 10 години Обединените нации обявиха стъпка назад в борбата срещу недохранването: през 2016 г. 815 милиона души са били засегнати от глада, което е с 38 милиона повече от предходната година. Това са тревожните данни от доклада „Състояние на безопасността на храните и изхранването по света“, изготвен от петте агенции на ООН: Fao, Unicef, Oms, Ifad и Pam, който бе публикуван в края на миналата седмица.

Гладът е най-силно концентриран в Азия, с 520 милиона страдащи и в Африка, с 243 милиона, останалите 42 милиона живеят в Южна и Централна Америка. За африканския континент, докладът споменава Южен Судан, Нигерия, Сомалия и Йемен.

„В Южен Судан - посочва Джорджа Чекарели, отговаряща за политиките за продоволствената сигурност на Oxford Committee for Famine Relief-Oxfam в Италия - вече е обявен глад, докато в Сомалия, Йемен и Северна Нигерия рискът е много висок. Нашите опасения са, че без незабавна намеса, тези цифри ще се увеличат още повече“.

Организацията на обединените нации посочва разпространението на вътрешните конфликти и насилието и изменението на климата, особено феномена Ел Ниньо, като двете основни причини за увеличаването на глада. Oxfam изтъква още един тревожен факт: „Продоволствената несигурност се е увеличила и в страни, които понастоящем живеят в политическа стабилност и мир. Икономическата криза, обаче, оказва негативен ефект, особено в тези страни силно зависими от износа“.

Въпросът за продоволствената несигурност не зависи от производството, а от лошото разпределение на храната: част от света страда от глад, а в друга се яде твърде много. „Ясно е, че това е проблем, свързан с достъпа, а не с липсата на храна“, изтъква Джорджа Чекарели. „Храна има, но хората не могат да я закупят по икономически, социални и инфраструктурни причини. Този проблем засяга главно жените, които в това отношение са много по-уязвими от мъжете: жените са тези, които по принцип се грижат за цялото семейство и следователно за храната и, които винаги ядат последни, след съпрузите и децата си. И това е особено сериозен проблем за бременните жени и техните неродени деца“.

Въпреки положителните резултати, постигнати през последните години в тази насока, сега се регистрират и стъпки назад. За решаването на този проблем, посочва Чекарели, са необходими дългосрочни инвестиционни действия по отношение на дребно мащабното селско стопанство: 80% от произвежданата в световен мащаб храна идва от дребно мащабното производство и семейното земеделие. Поради това те са основните инвеститори в селското стопанство, а не големите многонационални корпорации. Дългосрочните инвестиции трябва да бъдат калибрирани и насочени тъкмо към тези хора, които познават земята и знаят как да се справят с нея“.

bp/ rv