Папата на „Ангел Господен“: да отворим сърцето си за прошката

Прошката „не отрича претърпяното зло, а признава, че човешкото същество, създадено по образ Божий е винаги по-голямо от злото, което върши“. Това бе поучението на папа Франциск от краткото размишление на неделната молитва „Ангел Господен“, който се спря на евангелския откъс предложен от литургията. В него евангелист Матей разказва за Исус, който отговаря на въпроса на свети Петър колко пъти трябва да се прощава на братя, който съгрешава против нас. „До седемдесет пъти по седем“ е отговора на Исус, което – поясни папата – „означава винаги“. Потвърждение за това е притчата за милостивия цар и безмилостния слуга, в която се откроява всичката „непоследователност на онзи, който първо бе опростен, а след това отказва да прости“.

Отказът за прошка ни прави „непоследователни слуги“

„Царят от притчата е щедър човек, който подтикнат от състраданието, опрощава огромния дълг на молещият му се слуга“, посочи папата. Но този слуга не прави същото към един друг слуга, който му дължи много по-малка сума, а безмилостен го хвърля в затвора. „Непоследователното поведение на този слуга е също нашето поведение, когато отказваме да простим на нашите братя, докато господарят от притчата е олицетворение на Бог, който ни обича с толкова изобилно милосърдие, че ни приема, обича и прощава постоянно“.

Бог ни прощава постоянно от деня на Кръщението

Прошката на Бог започва от Кръщението с „опрощаването на невръщаемия дълг на първородния грях“, изтъкна папата. „След това, чрез своето безгранично милосърдие, Бог ни прощава всички грехове, веднага щом покажем дори и малки знаци на покаяние“. Оттук и призива на папа Франциск, в светлината на Евангелието, към всеки един от нас „да победим изкушението да затваряме сърцето си за онзи, който ни е накърнил и иска от нас прошка“, спомняйки си за думите на Небесния отец към безмилостния слуга: „аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“.

Радостта от получената прошката ни прави способни да прощаваме

„Всеки, който е изпитал радостта, мира и вътрешната свобода от получената прошка е способен на свой ред да прости“, подчерта папа Бергольо. Това е и поучението от неделната притча, но също и сърцевината на молитвата „Отче наш“: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Ето защо, прошката, която просим от Бог е в отношение на онова, което трябва да дадем на нашите братя“, каза още папата.

Нека Мария ни направи подобни на Бог в голямата и безвъзмездна прошка

Прошката на Бог – завърши папа Франциск – е знак на неговата огромна любов към всеки един от нас. Това е любовта, която ни позволява да се отдалечим, като блудния син, но която всеки ден очаква нашето завръщане; това е предприемчивата любов на пастира за изгубената овца; това е нежността, която приема всеки грешник, хлопащ на вратата. Небесният Отец е пълен с любов, която иска да ни дари, но не може да го направи ако затворим нашето сърце за любовта към другите. Нека Дева Мария – е молитвата на папата – да ни помогне да осъзнаем все повече безвъзмездността и величието на получената прошка от Бог, за да станем милосърдни като Него, Отец добър, дълготърпелив и велик в любовта“.

svt/ rv