Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Документи

Папата повери преводите на богослужебните книги на епископскитe конференции

Римския литургийник - RV

13/09/2017 10:26

С документ под формата на motu proprio, „Magnum Principium”, папа Франциск промени каноническото законодателство относно превода на богослужебните книги на народните езици. Промените влизат в сила на 1 октомври. С тази нова норматива, основаваща се на Втория Ватикански събор, папата постановява, че преводът, одобрен от националните Епископски конференции, не подлежи вече на преглед от страна на Апостолическия престол (recognitio), но ще бъде само потвърден (confirmatio) от него. Архиепископ Артър Рош, секретар на Конгрегацията за Божествения култ и дисциплината на тайнствата, каза, че „не става въпрос за алтернатива намеса в преводите, а с едностранен акт компетентната служба ратифицира одобрението на епископите”.

Целта на документа е да се направи така, че каноническата дисциплина, която се съдържа в сега действащия канон „да бъде по-ясна” и за да може „някои принципи, дадени от времето на Събора да бъдат по-ясно потвърдени и приложени на практика”. Папската разпоредба променя параграфите 2 и 3 на кан. 838 от Кодекса по каноническо право.

„Важният принцип, потвърден от Втория Ватикански събор, според който литургичната молитва, адаптирана към възприятието на народа, за да може да бъде от него разбирана, създаде необходимостта от сериозната мисия, поверена на епископите, да въведат народните езици в богослужението и да подготвят и одобрят преводите на литургическите книги” - пише папата в увода на документа.

„Латинската Църква е съзнавала за предстоящата жертва от частичната загуба на своя богослужебен език, използван по целия свят в продължение на векове, но с готовност отвори вратата, за да могат преводите, като част от едни и същи ритуали, да се превърнат в гласа на Църквата, която отслужва Божествените тайни, заедно с латинския език. В същото време, най-вече в резултат на различните мнения, изразени ясно от съборните Отци, относно използването на народен език в Литургията, Църквата е била наясно с трудностите, които биха могли да възникнат по този въпрос”. Следователно бяха взети серия от мерки, издадени през десетилетията от Светия престол.

Документът акцентира върху важността на верността на преводите спрямо оригиналните текстове: „Трябва вярно да се комуникира с един определен народ, чрез неговия език, това, което Църквата имаше намерение да комуникира на друг народ чрез латинския език”. С други думи: „Всеки превод на богослужебните текстове трябва да съответства на здравата доктрина”.

„Не трябва да ни изненадва - продължава папата - че по време на този дълъг път на работа, възникнаха трудности между Епископските конференции и Апостолическия престол. За да могат решенията на Събора, относно използването на местните езици в Литургията да се прилагат и в бъдеще време, много е важно да има постоянно сътрудничество, пълно с едно взаимно творческо и бдящо доверие, между Епископските конференции и службата на Светия престол, компетентна за светата литургия, т.е. Конгрегацията за Божествения култ и дисциплината на тайнствата. Ето защо, за да продължи обновата на целия богослужебен живот се счете за целесъобразно някои принципи, предавани от времето на Събора, да бъдат по-ясно потвърдени и въведени в практика”.

Папското решение в четири точки уточнява, че за регулацията на светата литургия са компетентни „Светият Престол и, в съответствие със закона, диоцезният епископ" (1); че е „задължение на Апостолическия престол да регулира светата литургия на вселенската Църква, да публикува богослужебните книги, да преглежда адаптациите, одобрени по силата на правото от Епископската конференция, както и да гарантира, че богослужебните разпоредби са спазени вярно навсякъде” (2); че „е задължение на Епископските конференции вярно да подготвят преводи на богослужебните книги на местните езици, адаптирани в рамките на определените граници, да одобряват и публикуват богослужебните книги за районите на тяхна власт, след като те са потвърдени от Апостолическия престол” (3); и накрая (4), че „е задължение на диоцезния епископ в поверената му Църква, в границите на своята компетентност, да издава норми в литургичната област, които са задължителни за всички”.

Третият параграф, има „последствия върху чл. 64, ал. 3 от апостолическа конституция „Pastor Bonus” (както и върху други закони в областта на превода и адаптацията, по-специално тези, съдържащи се в богослужебните книги), в който се определя, че Конгрегацията за Божествения култ и дисциплината на тайнствата, в момента ръководена от кард. Роберт Сара, „трябва да ревизира преводите на богослужебните книги и техните адаптации, законно изготвени от Епископските конференции”.

Чрез новата формулировка на въпросния канон - обяснява монс. Рош - „се прави по-ясно разграничение във функциите на Светия престол за confirmatio (потърждение) и recognitio (признаване), в съответствие с отговорността на Епископските конференции, като се вземат предвид както техните пастирски и доктринални отговорности, както и техните граници на действие”. Recognitio „е процесът на признаване от Апостолическия престол на законните богослужебни адаптации, включително и „по-дълбоките”, които Епископските конференции могат да създават и утвърждават за техните територии, в рамките на допустимите граници. На този терен на срещата между Литургия и култура, Апостолическия престол е призван да признае, т.е. да ревизира и прецени тези адаптации, поради запазването на същественото единството на римския обред”.

Confirmatio „се отнася до преводите на богослужебните текстове, които според „Sacrosanctum concilium” (чл. 36, §4), са задължение на Епископските конференции, които трябва да ги подготвят и одобрят; кан. 838, §3 посочва, че преводите трябва да бъдат направени fideliter (вярно) според оригиналните текстове, синтезирайки основната грижа на инструкцията „Liturgiam authenticam”. Припомняйки правото и задължението за превода, поверено на Епископските конференции, моту проприо „припомня също така на тези Конференции, че трябва да гарантират, запазвайки характера на всеки език, че ще бъде запазен изцяло и вярно предаден смисълът на оригиналния текст”.

Confirmatio на Апостолическия престол - казва монс. Рош - не е една алтернативна намеса за превода, но е авторитетен акт, с който компетентната служба ратифицира одобрението на епископите, „имайки една позитивна оценка за точността и последователността на предложените текстове спрямо оригиналното издание, върху което се основава единството на обреда и като се вземат предвид най-вече текстовете с по-голямо значение, по-специално формулите на тайнствата, евхаристичните молитви, молитвите за ръкоположение, обреда на Евхаристията и т.н.”.

13/09/2017 10:26