Папата призова колумбийското общество към истина и помирение

„Колумбия, отвори сърцето на твоя Божи народ за помирение. Не се страхувай от истината и от справедливостта“. Този апел отправи папа Франциск от „Парк лас Малокас“ във Вилависенсио, където на 8 септември се състоя „Голяма молитвена среща за национално помирение, в присъствието на жертви на войната, военни, полицейски агенти и бивши бунтовници.

Папата призова всички да се замислят за дара на мира и помирението и се превърнат в градители на мира, „там където има омраза и озлобление, да настъпи любовта и помирението“, цитирайки молитвата на Св.Франциск.

Срещата бе кулминация на папската визита в Колумбия, която има за цел да насърчи първата стъпка към помирението в страната след десетилетия на война и стотици хиляди жертви. Преди да произнесе слово си папата бе посрещнат с традиционни танци и личните свидетелства на двама бивши бунтовници, Хуан Карлос и Дейзи, които са напуснали бунтовническата групировка ФАРК и сега работят с младежи участвали във войната за освобождаването им от зависимостта на дрогата. Лични свидетелства представиха и две жертви на насилието, Пастора Мария Гарсия и Луз Дари, които сега работят за възстановяването на хора с психически увреждания и физически рани причинени от атентатите.

Папата проследи с дълбоко внимание свидетелствата и каза, че „горещо е чакал деня на тази среща“: „Тук съм не само да ви говоря, а да да бъда близо до вас, да ви гледам в очите и ви слушам, за да отворя сърцето си за вашето свидетелство за живота и вярата“, каза папата.

Франциск определи Колумбия като „свещена земя“, „напоена с кръвта на хиляди невинни жертви и болката на техните близки и познати“. Тази святост е подчертана от присъствието на статуята на Христос от Бояра, изобразен без ръце и крака, вследствие на избухналите бомби в църквата на 2 май 2002, причинили смъртта на десетки вярващи.

„Да видиш Христос ампутиран и ранен трябва да ни накара да се замислим – посочи папата. Без крака и ръце, но със запазено лице, което ни гледа и изразява любов. Ранен и ампутиран, Христос е още повече Божи син, тъй като още веднъж показва, че е дошъл  да страда за своя народ и със своя народ; също така ни учи, че омразата няма последната дума, че любовта е по-силна от смъртта и насилието. Учи ни да превърнем болката в извор на живот и възкресение, за да можем заедно с Него да придобием силата на прошката, величието на любовта“.  

Папата благодари за представените лични свидетелства, наричайки ги „истории на страдание и горчивина, но също така истории на любовта и прошката, които ни говорят за живот и надежда и ни учат да не позволим омразата, отмъщението и болката да господстват в сърцата ни“.

Развълнуван, обръщайки се към Луц Дари, която му дари своята патерица, Франциск каза: „Твоята патерица е знак за раните на войната, но и символ на една друга важна патерица от която всички се нуждаем – на любовта и прошката. С твята любов и прошка ти помагаш на много хора да вървят в живота“.

“Надежа има и за извършилите зло – каза папата. Не всичко е загубено. Исус е дошъл именно за това: да даде надежда на причинилите злото“. „Наистина, трудно е да се приеме промяната на извършилите жестоко насилие в името на своите цели, незаконни трафици за да забогатеят или илюзорно да вярват, че защитават своите братя. Но със сигурност това е предизвикателство към всеки един от нас да повярваме, че те могат да направят първата стъпка, въпреки причиненото страдание на цели общности и на цялата страна“.

За помирението е нужна и истината, допълни папа Франциск, позовавайки се но свидетелството на Хуан Карлос. „Истината не трябва да води към отмъщението, а към помирението и прошката. Истината означава да се разкаже на разрушените семейства случилото се с техните изчезнали роднини. Истината означава да се сподели както се е случило с децата войници. Истината означава да се признае болката на жените жертви на сексуални насилия“.

„Колумбия, отвори сърцето на твоя Божи народ за помирение – завърши словото си папата пред Разпятието на Черния Христос от Бояра. Не се страхувай от истината и от справедливостта. Скъпи колумбийци: не се страхувайте да искате и да давате прошка. Не се съпротивлявайте на помирението, което ще ви направи по-близки, ще ви помогне да се откриете като братя, преодолявайки неприятелството. Настъпил е часът раните да се лекуват, да се изграждат мостове, а различията да се изгладят. Настъпил е часът да се задуши омразата и се откаже отмъщението в името на съжителство базирано на справедливостта, истината и създаването на истинска култура на братската среща. Нека живеем в хармония и братство, както иска Господ! Нека просим от Него да бъдем градители на мира, там където има омраза и озлобление, да настъпи любовта и помирението“.

Голямата молитвена среща за национално помирение завърши с молитвата на Св.Франциск („Господи направи ме инструмент на твоя мир“) и поздрава на няколко деца.

dg/rv