Папата към колумбийските власти: изцерявайте раните и изграждайте мостове

Избягвайте всяко „изкушение за отмъщение“ и търсенето на особени и краткосрочни интереси. Това бе призива на папа Франциск към политическите и религиозни власти на Колумбия, към дипломатите, предприемачите, представителите на гражданското общество и културата, събрани на площада пред Президентския дворец в Богота, намиращ се в близост до катедралата на града. След прегръдката на няколко деца, папата изрази своята признателност и задоволство за направените усилия „за прекратяването на военното насилие и намирането на пътища на помирение“. Споразумението с FARC, с което се сложи край на повече от 50 годишният конфликт в страната, подтикна папа Франциск да подчертае, че през „последната година се напредна значително, като бе укрепена надеждата и убеждението, че стремежа за изграждането на мира е постоянно задължение, което не подлежи на отлагане и изисква ангажимента на всички“.

Ето защо – изтъкна папата – „никога не трябва да отслабват усилията за изграждането на националното единство. Позовавайки се на най-новата история на страната, папата призна, че „това е един особено важен момент, и въпреки препятствията, различията и различните подходи за постигането на мирното съжителство, трябва да се постоянства в борбата за насърчаването на културата на срещата. Необходимо е да се постави в центъра на всяко политическо, икономическо и социално действие човешката личност с нейното възвишено достойнство и зачитането на общото благо“. Светият отец припомни, че „колкото по-труден е пътя, водещ към мира и разбирателството, толкова повече усилия трябва да положим в признаването на другия, в изцеляването на раните и изграждането на мостове, в изграждането на взаимоотношенията и взаимната помощ“.

Папа Франциск констатира, че „твърде много бе времето прекарано в омразата и отмъщението: самотата да си винаги един срещу друг, вече е десетилетна и познава един цял век“. С тези думи папата се позова на колумбийския нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес, който в своите „Сто години самота“ и не само, припомня на света „огромното предимство на живота пред смъртта“. „Ние не желаем – прибави папата – каквото и да е насилие да ограничи или унищожи дори един живот“. Папа Франциск поясни и причината за своята визита в Колумбия. „Дойдох до тук, за да кажа на колумбийците, че не сте сами, че сме многобройни онези, които искаме да ви придружим по този път. Тази визита е насърчение, принос за проправянето на пътя към помирението и мира“. По стъпките на блажен Павел VI, посетил страната през 1968 и свети Йоан Павел II през 1986, Франциск желае да сподели с колумбийците „дара на вярата, която е толкова силно вкоренена в тези земи и на надеждата, която тупти в сърцето на всички“.

Гражданите на Колумбия – продължи папата – „трябва да бъдат почитани в тяхната свобода и защитени със стабилен ред: не законът на най-силният, а силата на закона, одобрена от всички, е това, които крепи мирното съжителство. Ето защо – изтъкна папа Бергольо – са необходими справедливи закони, които не се раждат от прагматичното изискване за подредбата на обществото, а по-скоро от желанието да се разрешат структурните причини за бедността, които пораждат социалното изключване и насилието“. Само така може да се изцели от болестта на несправедливостта, която е корена на социалните злини, прави слабо и недостойно обществото, оставайки го винаги на прага на нови кризи, подчерта папата.

Оттук папата насърчи да се насочи вниманието „към всички онези, които днес са изключени и емаргинирани от обществото; които нямат стойност за мнозинството и са държани назад и в ъгъла. Всички – подчерта настойчиво папата – сме необходими, за да създаваме и сформираме обществото, а не само така наречените „чистокръвни“. Величието и красотата на една страна се състои именно „във факта, че всички са приети и всички са важни, защото в различието се намира богатството“, подчерта папата. Светият отец припомни пътуването на свети Педро Клавер от Картаген до Богота. „Неговото удивление, днес е нашето удивление“. Оттук призива на папата да се насочи погледа „към различните етноси и жителите на най-отдалечените зони; върху най-слабите, малтретираните, онези, които нямат глас, защото са били лишени от него или не им е бил признат; към жената, нейния принос, талант и същност да бъде майка в различните си задължения“.  

Папа Бергольо припомни, че „Църквата осъзнава, че евангелските принципи имат важно измерение в колумбийската социална тъкан, като свещената почит към човешкия живот, преди всичко към най-слабия и беззащитния; като семейството, желано от Бог като плод от любовта на съпрузите; но също бедните и всички страдащи“, които – каза папата – трябва да погледнем в очите и да позволим да бъдем предизвикани от техните измъчени лица, от техните молещи ръце: от тях можем да научим, истинските уроци на живот, хуманност и достойнство“.

Колумбия е една „благословена нация“, припомни папата. Нейната природа „ни приканва да се грижим с почит за биоразличието ѝ“. Тя е втората страна по света по биоразличие, с „огромно разнообразие на флора и фауна“. Също „толкова впечатляваща е нейната култура“. Но онова, което е най-важно според папата е „богатството на страната за човешките качества на нейните граждани, мъже и жени с гостоприемна и добра душа, смели и упорити хора, за преодоляването на всяко препятствие. С вяра и надежда, защото само така могат да бъдат преодолени многобройните препятствия по пътя и да се изгради една страна, която е родина и дом за всички колумбийци“.

svt/ rv