2017-08-24 14:22:00

Папа Франциск: литургичната реформа е необратима


„Можем да потвърдим със сигурност и по силата на учителната власти, че литургичната реформа е необратима“. Това каза папа Франциск в словото си отправено към участниците в 68.та Национална литургична седмица, организирана от Центъра за литургична дейност, които прие на аудиенция във Ватикана. В словото си папата се спря на периода на литургичната реформа, започнала с Втория ватикански събор и припомни на присъстващите, че литургията е „жива“ и е „живот“, т.е принадлежи на народа, а не на клира, защото е приобщаваща и изгражда общението между всички.

За папа Франциск „днес все още трябва да се работи в насоката показана от Събора, преодолявайки всеки неоснователен и повърхностен прочит, частичния прием и практика, които отхвърлят самата литургична реформа“. Не става въпрос, според папата, „да се преосмисли реформата, преразглеждайки направените решения, а да се опознаят по-добре основните причини за нея и да се спазва дисциплината, която е регулира. След тази учителна власт и след този дълъг път, можем да потвърдим уверено и по силата на учителната власт, че литургичната реформа е необратима“, ясно подчерта Светия отец.

„Една жива литургия за една жива Църква“ бе централната тема за размисъл по време на Националната литургична седмица. Ето защо, позовавайки се на темата, папата припомни, че „литургията е жива поради реалното присъствие на Христовата тайна. Онова, което определя литургията е осъществяването на свещеничеството на Христос, приношението на неговия живот. Сред видимите знаци е олтара, знак на Христос, живия камък, центърът към който в нашите църкви е насочено вниманието, помазан с хризмата и към който се насочва погледа на свещеника и вярващите“.

Но литургията е също „живот“ за целия народ на Църквата и е „народна“, а не „клерикална“, защото е действие на народа: тя е действие на Бог към своя народ, но също действие на народа, който възхвалява и слуша Бог. Ето защо Църквата приема всички, без да отхвърля никого, големи и малки, „праведни и грешници“. По същата причина Литургията е „приобщаваща, а не изключваща, защото създава общение с всички, но без да уеднаквява, и приканва всеки да изгражда тялото на Христос“.

Литургията – подчерта папа Бергольо – „е живот, а не идея, която трябва да бъде разбрана или ритуал, който трябва да бъде извършен, а опит, който да се живее, т.е. който преобразява начина на живот и мислене. Има голяма разлика между това да кажем, че Бог съществува и да чувстваме, че Бог ни обича, такива каквито сме, сега и тук. По този начин ритуалите и молитвите се превръщат в школа на християнски живот“.

Ето защо – изтъкна папата – „Църквата е наистина жива, ако сформирайки едно само живо същество с Христос, е носителка на живот, майчинска, мисионерска, излизаща в помощ на ближния, загрижена да служи без да преследва светската власт, която я прави стерилна“, изтъкна папата.

Накрая папа Бергольо припомни, че богатството на Църквата, като „католическа“, преминава отвъд границите на римския обред, който въпреки, че е най-разпространен, не е единствения. Хармонията на ритуалните традиции на Изтока и Запада – подчерта папата – „дава глас на единствената молеща се Христова Църква“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.