Патриарх Юнан към международната общност: помислете за оцеляването ни

„Много сме обезпокоени от насилията и войната, които разтърсиха Близкия Изток и по-специално Сирия, Ирак и Египет. Издигаме отново тревожен вик към международната общност: помислете за нашето оцеляване“. Надеждата и вярата на католиците и на всички християни в Близкия Изток са все още силни, но страхът, че си забравен като малцинство, жертва на насилия е също толкова силен: това се откроява от думите на сирийския патриарх на Антиохия, Негово Блаженство Игнас Йозеф III Юнан, член на Съвета на католическите патриарси на Близкия Изток, които току що завършиха своята асамблея в Бейрут, Ливан, след две годишна пауза по причина на войната и несигурността.

В центъра на дневния ред на срещата бе поставена сложната ситуация, живяна от местните християнски общности в голяма част на Близкия Изток и пораждаща проблеми от пастирски, политически и социален характер.

Пред Радио Ватикана патриарх Юнан разказва за една католическа общност, и по общо християнска, която в Близкия Изток живее в един тунел без изход. „Не виждаме края на насилията, на ислямистите и различните въоръжени групи, но също и края на експлоатацията от международни опортюнистични политики, които смятат близкоизточния регион единствено като „място за икономически и стратегически интереси“. Негово Блажнество ясно денонсира, че християните бягат и не се връщат, преди всичко младите хора, защото са заплашени във вярата и техните човешки и граждански права. „Като пастири – посочва той – всички патриарси полагат усилия за подкрепата и закрилата на своите общности. Разбираме страховете и съмненията на хората, но оставаме до тях, гарантирайки им максимален ангажимент на местно и световно ниво, но също насърчавайки всички да продължават да бъдат свидетели на мира и надеждата“.

По време на срещата Съвета на католическите близкоизточни патриарси обсъди и критичната ситуация в която се намира Ливан, заради голямата пренаселеност от разселени, повечето от тях сирийци, намерели убежище в страната. Патриарсите са изразили своето безпокойство за „крехкото равновесие в страната на Кедрите“, изтъквайки необходимостта от решения, които да зачитат статута на онзи, които е принуден да напусне своята родина, но също и глобален план за закрила на ливанския народ, който да предразположи завръщането на бежанците в тяхната родина.