Папа Франциск: в страданието Исус ни насърчава да не се страхуваме

На литургичния празник на света Киара от Асизи папа Франциск публикува туит съобщение на своя девет езичен акаунт в социалната мрежа, което гласи: „Когато страдаме за нещо, нека се вслушаме в гласа на Исус в сърцето: Не се страхувай, върви напред! Аз съм с теб!“.

Исус е центъра на нашия живот, един живот, който чрез общението с Него се отваря за другите и по-специално споделя раните и болките на страдащите. Думи, които припомнят тези, казани от папата при срещата си с монахините кларисинки в Базиликата на Света Киара в Асизи на 4 октомври 2013.

„Когато една монахиня посвещава целия си живот на Господ, се случва едно преобразяване, което никога не може да бъде разбрано докрай. Нашия нормален начин на мислене ни кара мислим, че тази монахиня се изолира, че е сама с Абсолютното, сама с Бог: това е един аскетичен, покаятелен живот. Но това не е пътя на една католическа монахиня със строг съзерцателен живот, нито е християнския път. Пътя преминава през Исус Христос, винаги! Исус Христос е в центъра на вашия живот, на вашия покаятелен живот, на вашия колективен живот, на вашата молитва и също на всеобхватността на молитвата. По този път се случва точно обратното, за онова, което се мисли за монахинята със строг съзерцателен живот. Когато върви по пътя на съзерцанието на Исус Христос, на молитвата и на покаянието с Исус Христос, тя става още по-хуманна. Монахините със строг съзерцателен живот са призвани да имат голяма хуманност, една хуманност като тази на Майката Църква; хуманни, да разбират всички неща от живота, да бъдат хора, които разбират човешките проблеми, които умеят да прощават, които умеят да се молят на Господ за хората. Това е вашата хуманност. А тази хуманност идва от въплъщението на Словото, от пътя на Исус Христос. А какъв е знакът на една монахиня, пълна с хуманност? Радостта! Аз се натъжавам, когато виждам монахини, които не са радостни. Може би се усмихват, но усмивката им е като тази на стюардесите, не е усмивка на радост, не е усмивка която идва от вътре. Винаги с Исус Христос!

На днешната литургия, говорейки за Разпнатия, казах, че Франциск го съзерцава с отворени очи, с отворените рани, със стичащата се кръв. Това е вашето съзерцание: реалността. Реалността на Исус Христос, а не абстрактните идеи. Съзерцанието на раните на Исус Христос! Пътя на хуманността на Исус Христос: винаги с Исус, Богучовека. Затова е толкова хубаво, когато хората отиват в манастирите и просят за молитва, споделят за техните проблеми. Може би монахинята няма да им каже нещо изключително, но нейните думи идват от съзерцанието на Исус Христос, защото монахинята, също като Църквата, е експерт по хуманност“.

svt/ rv