Папа Францик: Божествената прошка е двигател на надежда

Прошката на греховете от страна на Исус е „скандален жест“ в очите на неговите съвременници, но в действителност е начинът, по който Той гледа грешниците: „с надежда. Исус вижда възможност за възкресение дори и за онзи, който е натрупал през живота много погрешни решения и действия“. Това са някои от аспектите засегнати от папа Франциск в катехистичната беседа на днешната генерална аудиенция във ватиканската аула „Павел VI“, на тема „Божествената прошка: двигател на надежда“.

За размисъл пред многобройните вярващи и поклонници папа Франциск представи евангелския епизод, разказан от Лука, в който Исус прощава греховете на една грешница, която облива нозете Му със сълзи, изтриваше ги с косата си, целуваше ги и мажеше с миро“ (Лк. 7, 36-50)

„Според манталитета на онова време – подчерта папата – между светецът и грешникът, между чистия и нечистия, трябва да има красноречиво разделение. Но поведението на Исус е различно. Още от началото на своето служение в Галилея, Той се приближава до прокажените, завладените от зли духов, до многобройните болни и отхвърлените. Подобно поведение не бе обичайно, до такава степен, че тази симпатия на Исус към отхвърлените, към „недосегаемите“ е едно от нещата, които най-много пораждат недоумение у неговите съвременници. Там където има страдание, Исус го взима върху си, това страдание става негово. Исус не проповядва, че страданието трябва да бъде понасяно с героизъм, както проповядват стоиците. Исус споделя човешката болка и когато се сблъсква с нея, от неговото сърце избликва онова поведение, което е характерно за християнството: милосърдието. Исус изпитва състрадание. Сърцето на Исус въплътява и открива сърцето на Бог, което, там където има мъж или жена, които страдат иска тяхното изцеление, освобождение и пълноценен живот“.

Именно затова – каза папата – „Исус разтваря обятията си за грешниците. Колко много хора и днес продължават да водят един грешен живот, защото не намират никого, който да е готов да ги погледне по различен начин, с очите, или по-добре, със сърцето на Бог, т.е. с надежда. Но Исус вижда възможност за възкресение дори и в онзи, който е натрупал през живота много грешни решения“.

Папа Франциск подчерта, че „понякога ние забравяме, че любовта на Исус не бе една лесна или евтина любов. Евангелията регистрират първите негативни реакции спрямо Исус именно когато Той прощава греховете на един човек (Mк. 2,1-12). Това е един човек, който страда два пъти: защото не можеше да върви, и защото се чувстваше „грешен“. Исус разбира, че второто страдание е по-голямо от първото и го приема веднага с известието за спасението: „Чедо, простени са ти греховете“. Тогава, някои от присъстващите книжници се скандализират от думите на Исус, които им прозвучават като богохулство, защото „само Бог може да прощава греховете“.

„Ние – изтъкна папа Бергольо – сме свикнали да изпитваме прошката на греховете, вероятно твърде „на добра цена“, затова трябва понякога да си спомняме, какво заплати за нас Бог с любовта си. Исус не отива на кръста, защото изцелява болните, защото проповядва милосърдието, защото прогласява блаженствата. Синът Божий отива на кръста преди всичко, защото прощава греховете, защото иска цялостното и окончателно освобождение на човешкото сърце. Защото не приема човешкото същество да прахоса живота си с тази незаличима „татуировка“, с мисълта, че не може да бъде прието от милосърдното Божие сърце“.

Затова, грешниците са простени. „Те не само са психологически успокоени, защото са освободени от чувството за вина. Исус прави нещо повече: дава на хората, които са сгрешили, надеждата за един нов живот, за един живот белязан от любовта. Матей, митарият, става апостол на Христос. Закхей, корумпиран богаташ от Йерихон, се превръща в благодетел за бедните. На жената от Самария, която е имала петима съпрузи и сега съжителства с друг мъж, и бива обещана една „жива вода“, която ще може да извира винаги вътре в нея“.

„Ще ни от полза – каза папата – да се замислим, че Бог при сформирането на своята Църква не избра хора, които никога не са грешили. Църквата е народ от грешници, които изпитват милосърдието и прошката на Бог. Петър разбра повече истини за себе, когато запява петела, отколкото от своите пориви на щедрост, които го караха да се чувства по-висш от другите“.

Папа Франциск завърши своята катехистична беседа, като припомни, че „всички сме грешници, нуждаещи се от Божието милосърдие, което има силата да ни преобрази и да ни възвърне надеждата. На хората разбрали тази основна истина, Бог дарява най-хубавата мисия на света: любовта за братята и сестрите и вестта за едно милосърдие, което Той не отказва на никого“.

svt/ rv