Папа: свети Доминик, служител на Евангелието с думи и с живот

„Днес, нека благодарим на Отца за делата извършени от свети Доменик в служба на Евангелието, проповядвано с думи и с живота“. Това пише папа Франциск в днешното си туит съобщение, в което подчертава отличителните черти на испанския свещеник, основател на ордена на Братята проповедници, живял между XII и XIII век, чийто литургичен празник Църквата чества на 8 август. Роден през 1170 в Келеруега, в Кастиля, на 15 годишна възраст Доменик Гузман постъпва в известната тогава школа по изкуства и богословие на Паленса, където в контакт с бедността и войните, съзрява своето религиозно призвание, под знака на бедността.

Ръкоположен за свещеник на 24 годишна възраст, сред редовните клирици на катедралата на Озма, с чийто епископ Диего от Асебес, започва да пътува из Европа, сблъсквайки се по пътя с една от най-големите заплахи за християнството по онова време: еретическото движение на Катарите, чиито членове са познати като „албигойци“ и са разпространени преди всичко във Южна Франция. Изпратен е от папа Инокентий III, през 1206, заедно с Диего, като мисионер в Лангедок, където към неспирното проповядване, с политически дебати, лични разговори, преговори, молитва и покаяние, съчетава един стил на строг живот и абсолютна бедност.

По-късно, назначен от епископа на Тулуза за проповедник на диоцеза, Доминик подхранва желанието и идеята да даде на своето проповядване една стабилна и добре организирана форма, основавайки така Доминиканския орден, носещ неговото име и признат официално от Църквата през 1216 по време на потнификата на Хонорий III. Посвещавайки се с всичките си сили за разпространението на делото си, Доминик изпраща своите проповедници из цяла Европа, по-специално в Париж и Болоня, основни университетски центрове по онова време. По време на първите генерални капитули на Оредна, през 1220 и 1221, са определени основаващите елементи на Ордена: проповядване, учение, бедност, общ живот, законодателство, географско разпределение, мисии.

Доминик, изнурен от апостолската работа и постоянното покаяние, умира същата година, 1221, обкръжен от своите събратя, в манастира в Болоня, в една килия, която дори не е неговата, защото не притежаваше своя. Умира на 51 годишна възраст, а 13 години по-късно, през 1234, е канонизиран от папа Григорий IX, свързан от дълбоко приятелство с Доминик. Неговото тяло се съхранява в един мраморен ковчег, а при неговия гроб от векове се стичат хиляди вярващи от цяла Италия и Европа. Многобройни са признатите чудеса, извършени чрез застъпничеството на светеца, който жителите на Болоня обявяват за „Постоянен патрон и закрилник на града“.

svt/ rv