Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Ватикана \ Събития

Сто години от писмото на Бенедикт XV за прекратяване на Първата световна война

Първата страница на "Осерваторе Романо" от 1 август 2017 - RV

01/08/2017 15:04

1914-1918. Несъмнено това e най-драматичния, но същевременно неоспоримо важен период за цяла Европа. Дори и пред този, който не е запознат добре с историята, не може да убегне безумието и последиците от „безсмисленото масово убийство“, както преди сто години папа Бенедикт XV определя Първата световна война, започнала с обявяването на война от Австро-унгарската империя на Сърбия, след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево.

Достатъчно е само да се съпоставят политическите карти на Европа преди 1914 и след 1918: изчезва Царската и Отоманската империя, падат немската и австрийската империя.

Четири години на страдания, довели до смъртта на 17 милиона души, войници и граждани. И това са само част от цифрите на един от най-кървавите конфликти в човешката история.

Но на 1 август 1917, след три години нечути апели и призиви, Бенедикт XV отправя писмо до Лидерите на воюващите народи:

„Трябва ли цивилизованият свят да се превърне в смъртно поле? Дали Европа, така славна и процъфтяваща, ще се отправи, сякаш повлечена от едно универсално безумие, към едно истинско и същинско самоубийство? Пред това тягостно състояние на нещата, пред тази сериозна заплаха от самия глас на човечеството и разума, издигаме отново нашия вик за мир и подновяваме настойчивия апел към онзи, който държи в ръцете си съдбините на народите“.

Но папа Бенедикт XV, със светското име Джакомо Дела Киеза, не се ограничава само до настойчивия призив за прекратяването на конфликта. С голям прагматизъм и смелост, посочва на правителствата конкретните точки по които да се „съгласуват“, като: „едновременното и взаимно намаляване на въоръжението; учредяване на умиротворителна арбитражна институция, споделяне на моретата и връщане на окупираните територии“.

Подтикнат от върховния дълг на общ Баща на вярващите и от стенанията на своите чеда, които молят за неговата умиротворителна намеса, съветва да не се пренебрегват въжделенията на народите, координирайки, където е необходимо, личните интереси с общите интереси на човешкото семейство.

Папата посочва необходимостта от разрешаването на въпроса с Армения, Балканските държави и държавите, част от древното Кралство на Полша. Но всички тези усилия са напразни. Нечут в своите апели и призиви, Бенедикт XV е свидетел на разпадането на Европа, която само 20 години по-късно ще се изправи пред една друга пропаст, пред едно друго самоубийство: Втората световна война.

Но пътя на човечеството, с неговите исторически превратности, отново предлага – дори и през този XXI век – същите егоизми, същите пропасти, същите викащи за помощ гласове и същата глухота. От полза ще бъде да си припомним посланието на папа Франциск по повод Срещата на върха на Г-20, която се проведе преди по-малко от месец в Хамбург, Германия:

„Човешката история, също и днес, ни представя една широка панорама на настоящи и потенциални конфликти. Въпреки това, войната никога не е решението. В навечерието на честването на сто годишнината от писмото на Бенедикт XV до лидерите на воюващите народи, се чувствам задължен да поискам от света да сложи край на всички безсмислени масови убийства… Трагично противоречиви и непоследователни са привидното съгласие по икономически или социални цели и желаната или доброволно приета продължителност на военните конфликти“.

svt/ rv

01/08/2017 15:04