Католическата общност се прости с отец Стефан Калапиш

На 17 юли в родното село на отец Стефан Калапиш, Бърдаски Геран, епископът на Никополската епархия, монс. Петко Христов, отслужи заупокойната литургия за свещеника, който почина на 15 юли след тежко боледуване. На литургията, заедно с епископа, присъстваха многобройни вярващи от епархията, както и свещеници от трите епархии в страната. Отец Стефан бе енорийски свещеник на енория „Свети Архангел Михаил“ в село Трънчовица.

Отец Стефан Калапиш е роден на 26 декември 1962 г. в с. Бърдарски Геран във вярващо семейство на банатски българи. Основното си образование получава в родното си село, после завършва Строителен техникум в гр. Враца. След казармата става учител в Бърдарски геран. Отец Стефан работи и учи, студент е в София по българска литература, история и френски език. По-късно работи като учител в СОУ „Неофит Рилски“ в гр. Кнежа. През това време активно се занимава с музика и фолклор, свири на акордеон в местното читалище. Отец Стефан посещава своята енория „Св.Йосиф“ в Бърдарски геран, ходи тайно на църква, а първото си Причастие приема в 2 ч. през нощта.

По-късно, след промените в България, води катехизис на децата за Тайнствата. Отец Асен Генов, енорийкият свещеник в Бърдарски геран, много пъти го кани да отиде да учи за свещеник. Отец Стефан мисли върху това, защото чувства званието в себе си. Получава подкрепа от семейството си в това свое намерение. И така, през 2001 г. заминава за Италия и се записва в Висшата семинария в Рим. Там получава формация за мирски свещеник, със стаж, курсове,  голям опит в пастирската дейност. В същото време учи в Папския латерански университет. През месец юни 2006 г. държи последен изпит и се дипломира като бакалавър по философия и богословие.

Преди дяконското си ръкоположение на 2 декември 2006 г. в църква „Св.Йосиф“ в с. Бърдарски Геран, отец Стефан споделя за радио Ватикана, че в живота си (до този момент) е имал щастието да срещне лично двама папи: Йоан-Павел II и Бенедикт XVI. През 2005 г. служи като министрант на погребението на Папа Йоан-Павел II.

Отец Стефан споделя, че е дълбоко свързан със своя духовен наставник дон Мауро Коцоли – професор по Морално богословие, който му е бил голям помощник и повече от баща. Споделя също, че в семинарията е намерил много добри приятели.

„Трудности има – споделя отец Стефан пред прага на своето дяконско ръкоположение - но когато си намерил мястото си, всичко се преодолява. Времето в семинарията мина много бързо, отлетя неусетно и ето, сега съм пред прага на бъдещото свещенство… “

След като става дякон, о.Стефан бива настанен от Епископа в енория „Св.Архангел Михаил“ в с.Трънчовица. Той е напълно ангажиран с пастирската дейност в тази енория, с катехизис, молитва и литургия на Словото.

Ръкоположен за свещеник на 5 май 2007 г. в Светилището на Блажения Евгений Босилков в Белене в църква „Рождение на Блажена Дева Мария“. Ръкополагат го тримата български епископи: монс. Петко Христов, монс. Христо Пройков и монс. Георги Йовчев, заедно с тогавашния Апостолически Нунций в България Монс. Джузепе Леанца. На литургията присъстват и многобройни свещеници от трите епархии в България и неговите близки другари от семинарията в Рим: дяконите Добравко и Крешимир от Хърватска. Това е първото свещеническо ръкоположение след 55 години в Никополската епархия, което верните приемат с голяма радост и като знак от Бога за реализиране на пророчеството на Блажен Евгений, че следите от кръвта на Мъчениците са знак за прекрасното бъдеще на Църквата в България.

На 6 май 2007 г. отец Стефан служи първата си литургия в родното си село Бърдарски геран в църква „Св.Йосиф“. На 13 май 2007 г. Епископ Петко представя на общността и въвежда отец Стефан като енорийски свещеник на енория „Св.Архангел Михаил“ в с.Трънчовица. Тази година отец Стефан отбеляза 10 годишен свещенически юбилей.

След заупокойната литургия в църква „Св.Йосиф“, отец Стефан Калапиш бе погребан в Бърдарски геран в присъствието на духовните лица и много верни от цялата Никополска епархия.

Вечен покой дай му, Господи и вечната светлина да го озари!

За Радио Ватикана, Росица Златева