2017-07-15 18:45:00

Ако искрено търсим Бог, душата ни ще стане добра почва


През ХV-та неделя от обикновеното време, литургията ни предлага евангелския откъс, в който Исус разказва притчата за сеяча и вслушването в думите: зърната, паднали край пътя, на камък или между къпините, не са дали плод. Исус добавя:

„Други пък паднаха на добра земя и като изникнаха, дадоха плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет“. (Лк. 8, 4-15)

Откъсът коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

Скъпи братя и сестри,

Днес Исус ни разкрива как действа Божието Слово. Бог призовава всички да се обърнат, за да могат да приемат дара на вечното щастие в Рая. Често се дискутира, особено в последните десетилетия, за съществуването на Ада. Възможно ли е Бог, който е самото Милосърдие, да наказва с вечни мъки своите създания? А възможно ли е ние да сме щастливи в Рая, ако знаем, че нашите близки и приятели страдат заради вечните адски мъки? Човек сам кове своя земен път. Още в по-голяма степен ние решаваме къде ще бъдем във вечния живот. Когато сме безразлични към Бог, Неговото слово, попаднало в душата ни, веднага е изкълвано, дори няма време да пусне корени. Когато не се молим и не приемаме редовно тайнствата, в нашата душа няма достатъчно почва, за да се развие Божият план и така умира безвъзвратно. Понякога Словото успява да пусне корени, но и дяволът засява в душата ни своите тръни. Ту едното, ту другото ще надделява, докато не дойде времето за жетва - краят на земния ни живот.

Ако искрено търсим Бог и се стараем да живеем съвестно нашата вяра, душата ни ще стане добра почва. Няма да постигнем така лесно съвършенството. Има различни почви, затова всеки от нас ще даде различен плод. Но това е вече Божие дело, от нас се изисква да вървим смело по пътя, начертан ни от Исус. Понякога ще падаме, понякога ще се губим, но ще стигнем до целта си, ако искрено я търсим. Амин. 








All the contents on this site are copyrighted ©.