Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Проповеди

Папата: пътят на християнина е открит за Божиите изненади

Папа Франциск на литургията в религиозен дом Санта Марта, 26 юни 2017

26/06/2017 14:32

„Не са нужни нито хороскопи, нито гадатели, за да разберем бъдещето: истинският християнин не се спира, а продължава да върви, като се  доверява на Бог и на Божиите изненади“. Това посочи папа Франциск на утринната литургия в религиозен дом Санта Марта.

Светият Отец се позова на откъс от „Битие“, размишлявайки върху фигурата на Авраам, у когото е налице „начинът на християнския живот“, базиран на трите измерения: „събличане“, „обещание“ и „благословия“.

Според „Битие“, Авраам е призован от Бог  да напусне дома на баща си и родната си земя: „понятието християнин винаги съдържа това измерение на „събличане“, което намира своята пълнота в събличането на Христос на Кръста. Винаги е налице едно „отивай си“, „напусни“: „Остави и напусни земята си, роднините си, дома на баща си“.

Ако си припомним, ще видим, че в Евангелията учениците са призовани с „иди си“ и „ела“. Според папа Франциск, християните трябва да имат способността „да се събличат“, в противен случай те не са истински християни, както не са истински онези хора, които не се оставят „да бъдат съблечени и разпънати заедно с Христос“.

Авраам „заради вярата си, се подчини“ и напусна земята си, като се отправи към друга, която да получи в наследство, без да знае посоката. Папата отбеляза, че „християнинът не си служи с хороскопи, за да види бъдещето; той не отива при гадатели с магическа топка, нито иска да му гледат на ръката… Не! Той не знае къде отива. Той е ръководен. И това е един вид първо измерение на нашия християнски живот: събличането. Но събличане за какво? За изкачване и спиране?  Не!  За да се отива към  обещание. И това е второто измерение“.

Папа Бергольо посочиа: „ние сме мъже и жени, които вървят към някакво обещание, към някаква среща, към нещо, което трябва да получим в наследство“

Но Авраам не строи къща, а „разпъва палатка“, за да покаже, че „е на път и се доверява на Бог“; издига олтар, за да се преклони пред Бог“. И след това „продължава да върви“, живее „винаги на път“.

Пътят на всеки човек започва „всяка сутрин; пътят на доверие в Бог, пътят, открит за Божиите изненади, често дори не добри, често и лоши – нека си помислим за болестите, за смъртта – но път открит, защото знам, че Ти ще ме заведеш на сигурно място, на Земя, която си приготвил за мен…“.

Папата изтъкна, че когато „душата се настанява удобно, губи това измерение да върви към обещанието и вместо да отива към обещанието, тя го носи и го притежава, което не е по християнски“.

От „началото на нашето християнско семейство“ се появява и друго измерение – благословията. Християнинът е онзи мъж или жена, които „благославят“. Вярващият у Христос „говори добре за Бог и за другите“ и „е благословен от Бог и от другите“. Така е изграден „нашият християнски живот“, защото всички, дори и миряните, са призовани да „благославят  другите, да  говорят добре за Бог и за другите“… В крайна сметка, християнският живот е „така обикновен“, заключи Папа Бергольо.

man / Vat.Ins 

26/06/2017 14:32