Папата: Евхаристията е жива памет за любовта на Бог и тайнство на единството

Eвхаристията е „смирена храна“, с която Господ запечатва в нашето сърце сигурността, че сме обичани. Тя е жива, а не абстрактна памет за любовта на Господ и е тайнство, което вписва в нашето „духовно ДНК“ копнежът за единството. Това бе основния акцент в проповедта на папа Франциск за празника „Тяло и Кръв Христови“. Папата предстоятелства тържествената литургия за празника на площада пред катедралата на Рим, базиликата „Сан Джовани ин Латерано“, след която последва традиционното Евхаристийно шествие по „Вия Мерулана“ до базиликата „Санта Мария Маджоре“, което завърши с Евхаристийна благословия.

В проповедта си епископът на Рим призова своя народ да следва Евхаристийния Исус. Евхаристията – каза папата – „е върховния дар на Бог, тя е тайнството на паметта, реална и осезаема, на историята на любов на Бог за нас“. Именно темата за „паметта“ бе водещата нишка в папската проповед за празника.

Да помним онова, което Господ направи за нас е съществено за вярата

„Помни целия път, по който те води Господ“, призовава Мойсей Божия народ в 8 глава на старозаветната книга „Второзаконие“. Това бе и призива, който папа Франциск отправи към всеки един от нас:

„В паметта за всичко, което Господ направи за нас се основава нашата лична история на спасение. Паметта е съществена за вярата, също като водата за растението: както растението не може да остане живо и да дава плод, ако не бъде напоено, така е и с вярата, ако не се утолява от паметта за всичко, което Господ направи за нас“.

Паметта – продължи папата – е „важна също, защото ни позволява да пребъдваме в любовта, да носим в сърцето, онзи, който ни обича и онзи, който сме призовани да обичаме.

Днес сме ненаситни за новости и горим спомените, живеейки на повърхността

„В трескавото ежедневие, в което сме потопени, много хора и факти сякаш се стоварват върху ни. Обръщаме набързо страниците, ненаситни за новости, но обеднели откъм спомени. По този начин, като изгаряме спомените и живеейки за мига, рискуваме да останем на повърхността, по течението на нещата, които се случват без да навлизаме в дълбочина, без онази стойностност, която ни припомня кои сме и къде отиваме. Тогава външния живот е фрагментиран, а вътрешния пасивен“.

Но именно празника на Тялото и Кръв Христови ни дава силата и утехата в „този фрагментиран живот“. Папата подчерта, че „именно с Евхаристията Господ идва насреща ни с любяща нежност“. В Хляба на живота, Господ ни посещава, „ставайки смирена храна, която с любов изцелява нашата памет, болна от забързаността, и припомняйки ни любовта на Бог ни дава сила и подкрепа“.

Евхаристията е жива памет, която изцелява и утешава

„Евхаристията не е абстрактна, студена и условна памет, а живата и утешаваща памет за любовта на Бог. В Евхаристията можем да доловим целия вкус на думите и жестовете на Исус, вкусът на неговата Пасха, аромата на неговия Дух. Когато я получаваме, в нашето сърце се запечатва сигурността, че сме обичани от Него“.

Сигурността от тази любов ни прави благодарни, свободни и търпеливи

„По този начин Евхаристията оформя в нас една благодарна памет, защото се разпознаваме като възлюбени и нахранени чеда от Отец; една свободна памет, защото любовта на Исус, неговата прошка, изцелява раните от миналото и успокоява спомените от нанесените и претърпените в миналото грешки; една търпелива памет, защото знаем, че в несгодите Духът на Исус остава в нас“.

Евхаристията е тайнство на единството, който я приема се превръща в негов строител

Дори и по най-каменистия път Еврхаристията ни припомня, че Господ е с нас и ни припомня също – добави папата – „че не сме eдинствено индивиди, а едно тяло, че не е тайнство само за мен, а тайнството за мнозина, които сформират едно тяло“:

„Евхаристията е тайнството на единството. Който я приема не може да бъде друго, освен строител на това единство, защото то се ражда в него, в неговото „духовно ДНК“. Нека този Хляб на единството да ни изцели от амбицията да бъдем винаги над другите, от алчността да завзимаме, от подклаждането на разногласия и постоянните критики. Нека породи в нас радостта да се обичаме, без съперничество, без завист и клевети“.

svt/ rv