Папа Франциск: силата на Бог ни спасява от слабостите и греховете

„Нека осъзнаем, че сме слаби, уязвими и грешници: само силата на Бог спасява и изцелява“. Това бе призива на папа Франциск в проповедта на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

„Никой от нас не може да се спаси сам: нуждаем се от силата на Бог, за да бъдем спасени“. За размишлението си папата почерпи вдъхновение от първото литургично четиво, взаимствано от второто послание на свети Павел до Коринтяни (4, 7-15), в което апостолът говори за тайната на Христос, като казва, че „носим едно съкровище в глинени съдове“ и призовава всички да осъзнаят, че „са като глината, слаби и грешници. Без силата Божия – казва Павел – не можем да вървим напред“. Това съкровище на Христос – поясни папата – го държим в нашата слабост: ние сме глина. Само силата на Бог, силата на Бог, който спасява, който изцелява, може да ни изправи на крака. Това е реалността на нашата уязвимост“:

„Всички ние сме уязвими, слаби, крехки и имаме нужда да бъдем изцелени. Павел го казва: ни сме наскърбявани, в затруднение сме, биваме гонени, повалени заради нашата слабост, защото сме като глината. Това е нашата уязвимост. Едно от най-трудните неща в живота е да признаем своята уязвимост. Понякога се опитваме да я прикрием, да не я показваме; или да я маскираме или омаловажим. Сам Павел в началото на същата четвърта глава го казва: „когато отхвърлих скришните срамотни дела“. Скришните дела са винаги срамни. Те са лицемерни“, каза папата.

„Освен лицемерието към другите – продължи Франциск – съществува и лицемерието към нас самите, т.е., когато вярваме, че сме едно друго нещо, мислейки, че не се нуждаем от изцеление и подкрепа. Когато казваме: „не съм от глина и си имам мое съкровище“:

„Това пътя към суетата, високомерието, самореферентността на онези, които не се чувстват от глина, търсят спасението, пълнотата от себе си. Но силата на Бог е тази, която ни спасява, защото Павел разпознава и признава нашата уязвимост: „наскърбявани сме, но не сме потъпкани“. Не сме потъпкани, защото силата на Бог ни спасява. „В затруднение сме, но се не отчайваме“, казва Павел. Има нещо Божие, което ни дава надежда. Преследвани сме, но не сме изоставени; повалени сме, но не загиваме. Винаги съществува тази връзка между глината и силата, глината и съкровището. Ние носим едно съкровище в глинени съдове. Но изкушението е винаги едно и също: да покрием, да маскираме, да не вярваме, че сме от глина. Това е лицемерието към нас самите“.

Апостол Павел – подчерта папата – „с този начин на мислене, на разсъждаване, на проповядване на Словото Божие, ни отвежда към един диалог между съкровището и глината. Един диалог, който постоянно трябва да провеждаме, за да сме честни“. Папа Бергольо даде пример с изповедта, когато „изброяваме греховете си, сякаш се ценоразписа от пазара, мислейки че така ще избелим малко глината, за да бъдем по-силни. Точно обратното, трябва да приемем слабостта и уязвимостта, дори и да ни е трудно, и именно тук се намесва и срама“, каза папата:

„Срамът е онзи, който отваря сърцето, за да влезе в него силата и могъществото на Бог. Срамът, че сме глинени съдове, а не сребърни или златни. Че сме от глина. Ако ние осъзнаем това, тогава ще бъдем щастливи. Ще бъдем много щастливи. Диалогът между могъществото на Бог и глината: нека само си спомним за Исус, който умива нозете на своите ученици и на когото Петър казва: „Какво правиш, Господи? Не можеш да ми умиеш нозете“. Петър не бе разбрал, че е от глина и се нуждае от силата на Господ, за да бъде спасен“.

В това – завърши папата – се състои „благородството да признаем, че сме уязвими, слаби и грешници. Ако приемем, че сме от глина, само тогава изключителната сила на Бог ще дойде при нас и ще ни даде пълнотата, спасението, щастието и радостта, че сме спасени. Само така ще получим съкровището на Господ“.

svt/ rv