Папа Франциск: утехата е дар Господен и служение към другите

 „Утехата е дар Божий и служение към ближните: никой не може да се утешава самостоятелно“. Това бе посланието от размишлението на папа Франциск на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана. Папата предупреди, че за да изпитаме утехата е нужно отворено сърце, сърцето на бедните по дух, а не затвореното сърце на неправедниците.

Папа Франциск почерпи вдъхновение от първото литургично четиво взаимствано от второто послание на свети Павел до Коринтяните (1, 1-7), в което осем пъти е спомената утехата. Но какво е утехата за която говори свети Павел?, запита риторично папата.

Утехата не е автономност

Първата характеристика на утехата, за която говори Апостолът на езичниците е, че „тя не е автономна, не е самостоятелна“:

„Опитът от утехата, който е духовен опит, се нуждае винаги от другия за да бъде пълен: никой не може да се самоутешава, никой. Онзи, който се опитва да го прави се утешава с неща, които не му позволяват да расте, а въздухът, който диша е нарцисисткият въздух на самореферентността. Това е маскираната утеха, която не ти позволява да растеш. Това не е утеха, защото е затворена и ѝ липсва другия“.

В Евангелието – каза папата – срещаме много такива хора: книжниците, изпълнени със собствената самодостатъчност, богатия от притчата, който живее от пиршество на пиршество, мислейки че така е утешен, но най-добре изразява това поведение молитвата на фарисея пред олтара, който казва: „Благодаря Ти, че не съм като другите“. „Този фарисеи се гледа в огледалото, гледа своята маскирана от идеологиите душа и благодари на Господ“, каза папата. Но Исус ни показва, че хората, които живеят по този начин, „никога няма да стигнат до пълнотата, а най-много до тщеславието“.

Утехата е дар и служба

За да бъде истинска, утехата се нуждае от другия. Преди всичко утехата се получава, защото „Бог е този, който утешава и ни я дарява“. След което истинската утеха узрява, когато на свой ред утешаваме другите. „Утехата е едно състояние на преход от получения дар до дареното служението“, поясни папа Бергольо:

„Истинската утеха е дар и служение. Ако аз позволя в мен да влезе утехата Господня, като дар, е така, защото се нуждая да бъде утешен. Но за да бъда утешен, трябва да призная, че се нуждая от утеха. Само така Господ идва, утешава ни и ни поверява мисията да утешаваме другите. Не е лесно да имаме отворено сърце, за да получим дара и да служим: двата аспекта, които правят възможно утешението“.

Поучението на Блажнествата

За да получим и дарим утехата е нужно отворено сърце, за да бъде такова, сърцето трябва да бъде щастливо. Именно евангелският откъс предложен от днешната литургия ни казва чрез Блаженствата, „кои са щастливите, кои са блажените“:

„Бедните. Сърцето се отваря с нагласата на бедността, с бедността на духа. Способните да страдат, смирените, смирените по сърце; гладните за справедливост, които се борят за справедливостта; онези ,които са милосърдни към другите; чистите по сърце; миротворците и преследваните заради правдата, заради любовта към правдата. По този начин сърцето се отваря и Господ идва с дара на утехата и мисията да утешаваме другите“.

Хората със затворено сърце

От друга страна – каза папата – „затворени са онези, които се чувстват „богати по дух“, т.е. самодостатъчни, онези, които нямат нужда „ридаят“, защото се чувстват праведни, насилните, които не познават смирението, несправедливите, които вършат неправди, онези които са без милосърдие, които никога нямат нужда да простят, защото не чувстват нуждата да бъдат простени, „омърсените по сърце“, онези, които водят войни, които не са никога критикувани или преследвани, защото не ги интересуват несправедливостите към другите. „Тези хора – каза папата – имат затворено сърце: те не са щастливи, защото в тях не може да влезе дарът на утехата, за да го дарят на свой ред на другите“.

Да отворим вратата на сърцето

Накрая папа Франциск призова да се запитаме „как се чувства нашето сърце: дали е отворено и способно да поиска дара на утехата, за да го дари на свой ред на другите, като дар от Господ. Нека се замислим над това през този ден и да благодарим на Господ, който иска винаги да ни утеши. От нас иска само да оставим поне малко отворена вратата на сърцето си, за да може да влезе в него“.

svt/ rv