Папа Франциск: истинският пастир е винаги на път

Истинският пастир е способен да се сбогува добре със своята Църква, защото знае, че не е в центъра на историята, а е един свободен човек, който служи без компромиси и без да си присвоява стадото. Това каза папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Пастирът трябва да бъде готов да се сбогува добре, а не на половина

В центъра на папската проповед бе първото литургично четиво от Деянията на Апостолите, на което – подчерта папата – може да бъде дадено заглавието „Сбогуването на един епископи“. В този откъс, се разказва за Павел, който се сбогува с общността от Ефес, която самия той основа. Дошъл е момента да си тръгне“:

„Всички пастири трябва рано или късно да се сбогуваме. Идва момента, в който Господ ни казва: отиди на едно друго място, отиди там, ела при мен. Една от стъпките, която трябва да направи един пастир е тази да се подготви, за да се сбогува добре, а не на половина с общността. Пастирът, който не се научава да се сбогува е, защото има някаква недобра връзка с повереното му стадо, връзка, която не е пречистена за Кръста на Исус“.

Пастири без компромиси

В Деянията на Апостолите Павел събира всички презвитери в Ефес и в един своеобразен „презвитерски съвет“ се сбогува с тях. Папата подчерта „трите нагласи“ на апостола. Преди всичко Павел потвърждава, че никога не се е отказвал. „Това не е суета – посочи папата – защото сам той казва, че е най-лошия от грешниците: знае го и го казва. Павел просто разказва своята история. Едно от нещата, което ще даде изобилен мир на пастира, когато се сбогува, е да си спомни, че никога не изпадал в компромиси. Когато е уверен, че не е водил Църквата с компромиси, че никога не се е отказвал от нещо, за друго неща. А затова се иска смелост“.

Пастири, които не си присвояват стадото

Павел пред презвитерите казва, че заминава за Ерусалим „принуден от Светия Дух“, без да знае онова, което ще му се случи“. Павел е послушен на Светия Дух. Пастирът знае, че винаги е на път“:

„Сега Светия Дух иска от него да тръгне на път, без да знае какво ще му се случи. Павел продължава напред, защото знае, че не притежава нищо собствено, неговото стадо не е негова собственост. Той служи. „Сега Бог иска, аз да си тръгна. Тръгвам си, без да знам какво ще ми се случи. Знам само, че Светия Дух, от град на град, ми казва, че ме очакват окови и страдания“. Павел знаеше това. Той не отива в пенсия. Отива другаде, за да служи на Църквата. Винаги със сърце отворено за гласа на Бог: оставям това, ще видя какво Господ ще ми поиска. Този пастир без компромиси сега е пастир на път“.

Пастири, които не се смятат за център на историята

Папата поясни, защо не си е присвоил стадото. Павел казва: „По никакъв начин не смятам моя живот за безценен“: не е „център на историята, на великата и незначителната история. Той не е центърът, а слугата“. Папата цитира една народна поговорка: „Така както се живее, се умира; така както се живее се и сбогува“. Павел се сбогува със „свобода без компромиси и на път. Така се сбогува един пастир“:

„С този толкова хубав пример нека се молим за пастирите, за нашите пастири, за енорийските свещеници, за епископите, за папата, за да бъде техния живот, живот без компромиси, живот на път, и живот, където те не се мислят за центъра на историята и за да могат по този начин да се научат да се сбогуват. Нека се молим за нашите пастири“.

svt/ rv