Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Фокус \ Култура

Емилия Барановска: „радвайте се, че имената ви са написани на небесата“

Емилия Барановска в Радио Ватикана, 16 май 2017. - RV

22/05/2017 12:20

По повод 10-та годишнина от членството на България в ЕС и Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май, българският посланик в Рим Марин Райков и неговата съпруга бяха домакини на концерт на известната българска виолончелистка Емилия Барановска. Сред гостите на концерта, на 15 май,  бяха представители на дипломатическия корпус, на италианските културни и музикални среди, както и на българската диаспора.  Със своето виолончело Емилия Барановска откри новото хилядолетие именно в Рим, с концерт за чело и орган на 2 януари през 2000 г. в базиликата Санта Мария Маджоре. Концертът бе записан на живо от Радио Ватикана. Това бе петия запис в радиото на папата, а г-жа Барановска посети Българската програма и бе любезна да даде интервю. От него прозира не само артиста, но и човека Емилия Барановска, с дълбока душевност и силна вяра. Със световно известната виолончелистка разговаря Венета Ненкова:

Гражданин на света, който носи в себе си силата на най-силното от всички изкуства – музиката: това е кратката визитна картичка на Емилия Барановска. Виртуозната музикантка  получава образованието си  в София, Париж и Джулиард Скуул в Ню Йорк, откъдето започва нейната международна кариера, която я отвежда на четири континента. В Париж работи с утвърдени композитори като Жорж Замфир, Вахтан Кахидзе, Уилия Болком и концертира непрекъснато. Освен брилянтен изпълнител, тя е преподавал на виолончело във Франция, а в България води многобройни майсторски класове. От 2010 г. Емилия Барановска живее в Берлин  и продължава да работи с най-големите европейски артисти.

Емилия Барановска е православна християнка, но нейната връзка с Ватикана е много дълбока и води своето начало от едно писмо, изпратено през 2002 г. до папа Йоан Павел II. В него тя моли Светия Отец да спомене в някоя от своите молитви имената на двама скъпи за нея хора - немско семейство, което ѝ подава ръка и поема три годишното ѝ следване в Париж, след като я чуват на един майсторски клас в Охрид. Тези хора за нея са специални също толкова, колкото и нейните родители:

 „Има хора на които трябва да им се споменат имената. Има един текст в Евангелието на Лука (10: 17-20, бел.ред.) в който учениците на Исус му казват, че са способни да покоряват духовете. Исус им казва: не бъдете щастливи, че можете да покорявате духовете, а бъдете щастливи, че вашите имена са написани на небесата. Исках тези хора, които бяха много специални, някой да може да прочете техните имена. И знаех, че полският папа знае за какво говоря...Но един месец след това получавам писмо от един кардинал, който ми казва: ” вие сте канена на една частна меса, когато искате. Има момент, в който човек има нещо дълбоко в себе си и това трябва да бъде разбрано от някого. Не мислих, че Папата ще ме покани. За мен беше важно някой, който разбира за какво говоря да прочете имената: точно това, което Исус казва на своите ученици“.

В деня, когато Папа Йоан Павел II поема по пътя към вечния дом, в едно интервю публикувано в едно френско списание Емилия Барановска прочита един от въпросите, които преживе са задали на Светия Отец, а именно дали има ли в Евангелието изречение, което да е било най-важно за неговия живот.

„...и той каза:  Не се радвайте, че духовете ви се покоряват, а радвайте се за това, че имената ви са написани на небесата...” Същото, за което аз го бях срещнала.

Вие сте свирили в най-големите музикални зали в света като Карнеги Хол в Ню Йорк и Берлинер Филхармоник Хол, както и със симфоничните оркестри на Германия, Чехия, България, Китай, Грузия, Русия и Франция. Кой е най-високият връх, който смятате,че сте постигнали във Вашата музикална кариера?

Разбира се, видните зали са  знак за  утвърждаване на един артист. Залите са важни, както и различните компании за плочи. Разбира се, една зала като Карнеги хол, която е една митична зала и всъщност е един символ, защото това е една от рядките зали, която не можеш да отидеш и да наемеш. Трябва да има ангажимент чрез импресарио и се следи много добре, защото държат  да има ниво, което трябва да запазят. Аз съм много щастлива, че  благодарение на американския композитор Уилям Болкон, който аз познавам от години, защото съм свирила неговите произведения за първи път всъщност в Рим, и беше записан от Радио Ватикана. Благодарение на него имах възможност да имам този концерт в Карнеги хол с една програма Уилям Болкон – Сюита за Чело соло,  Брамс –Соната за чело и  Пиано и Шостакович – Сюита за Чело и Пиано.

Вие имате почти 50 годишна музикална кариера и сте свирила като солист с много извести оркестри и пианисти. Записвате диск в Дойче Грамофон, участвали сте в предаване на френската телевизия за трио Щерн. Имате ли други върхове, които все още искате да покорите?

Моята цел е моето лично музикално развитие. Всъщност има един момент в живота на всеки човек и артист, когато човек е натрупал много познания отвън в един момент се освобождава от това... Всъщност артистичната личност се утвърждава най-силно в този момент за самия артист... И аз се намирам точно в този период... Нямам нужда да докажа. От този момент отвсякъде нещата се приемат по-лесно. Всички ви приемат както сте, защото я няма вече тази граница, която всеки сам си слага...

В чисто духовен план музиката успя ли да Ви дари с равновесието, което всеки от нас търси или като повечето хора на изкуството имате все още въпроси, на които търсите отговор?

Двете неща могат да вървят заедно. Разбира се,  музиката ми даде равновесието... Разбрах много неща за живота чрез музиката, а не обратно. Така че музиката това е сигурно единственото нещо, без което не мога да живея, защото ми е необходимо.Колкото за някои търсения те винаги продължават...Ако спреш да търсиш, все едно, че си в края на живота... Има една мисъл на Гьоте, която казва „Не ме е страх от смъртта, страх ме е да умра”... Това е и моята идея.

За всички родители децата са тяхното естествено продължение. Какво ще ни разкажете за Вашата дъщеря Елизабет Анго, която е млад композитор?

Елизабет се оказа, че има много голям талант. Казвам оказа, не защото съм ѝ майка. Тя пише  музика, която хората- музикантите, които чуват нейните произведения желаят да ги свирят. Това е успехът за един композитор, ако другите искат да свирят вашите  произведения. Преди много години... композитора Вахтан Кахидзе ми беше дошъл на гости. Той я сложи на едно пиано (никога не беше свирила на пиано) и тя започна да организира звука мелодически. Тогава Вахтан ми каза, чеЕлизабет ще стане композитор. Така и стана“.

Елизабен Арго е създател на един музикален фестивал, който ще се проведе през септември за треди пореден път. Целият екип на радио Ватикана пожелава дълги години успешен творчески път по световните сцени, както на Емилия Барановска, така и на нейната дъщеря Елизабет Арго.

22/05/2017 12:20