2017-05-11 12:30:00

Папата: Божият народ е винаги на път към срещата с Господ


Преминават вековете, но Божия народ е винаги на път, задълбочавайки по този начин вярата и морала. В миналото дори и най-ужасните динамики, като робството, са били приемани, но вървейки напред се осъзна, че това е смъртен грях. Ако Божият народ се спре, не може да разбере живота. Това посочи папа Франциск на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

„Господ се откри през историята, Неговото спасение е една велика и дълга история“, посочи папата в своята проповед, като се вдъхнови от думите на свети Павел, които срещаме в Деянията на Апостолите. Апостолът, говорейки за Христос, започва от далеч, когато народът на Израил излиза от Египет. Божието спасение – каза папата – „е пътуване към пълнотата на времената, пътуване със светци и грешници“.

Бог „води своя народ, в мрачните и лоши моменти, при свобода и робство, но води народа си към пълнотата, към срещата със Самия Господ. В края на това пътуване стои Исус. Но този път не завършва тук. „Божият Син ни остави Светия Дух, който винаги ни припомня и ни помага да разберем посланието на Исус. Така започва „едно второ пътуване“, каза папата.

Това е пътят на Църквата, която върви напред с многобройните светци и грешници, сред благодатта и греха. „Този път е, за да се разбере, задълбочи познанието за личността на Исус, за да се задълбочи вярата, но също и за да се разбере морала, Заповедите“.  Това е причината поради която – изтъкна папата – „онова, което в миналото изглеждаше нещо нормално, което не бе смятано за грях, днес е смъртен грях“. Папата призова да се замислим например за робството. „Когато бяхме малки и ходихме на училище ни разказваха какво са правили с робите: взимали са ги от едно място и са ги продавали на друго, например в Латинска Америка се продаваха и купуваха. Днес казваме, че това е смъртен грях, но в миналото не бе смятан за такъв, защото казваха, че робите нямаха душа. Но трябваше да вървим напред, за да разберем по-добре вярата, да разберем по-добре морала. Същото се случи и със смъртната присъда, която в миналото бе нещо нормално, докато днес казваме, че е недопустима“.

Това важи и за „войните на религиозна основа“. „Но сред всичко това разясняване на вярата, на морала, съществуват светците, които всички познаваме и онези светци, които са непознати за нас“. Според папа Франциск, „Църквата е пълна със скрити светци и тази е именно светостта, която ни води напред към втората пълнота на времената, когато ще дойде Господ, на края, за да бъде всичко във всички“

По този начин „Бог пожела да се открие на своя народ: по пътя. Божият народ е на път. Винаги. Когато Божият народ се спре, се превръща в затворник на обора, като едно магаре и не разбира, не върви напред, не задълбочава вярата, любовта, не пречиства душата“, изтъкна папата.

Но съществува една друга пълнота на времената. Нашата! Всеки един от нас е на път към пълнотата на своето време. Всеки един от нас ще стигне до момент на пълнотата на времето и живота му ще свърши и ще трябва да се изправи пред Господ. „Ето това е нашия момент, личния момент, който ние живеем през втория път, през втората пълнота на времената на Божия народ. Всеки един от нас е на път“.

Папа Бергольо призова да се замислим над следното: „апостолите, проповедниците, първите християни, имаха нужда да разберат, че Бог обикна, избра, своя народ на път. Исус, изпрати Светия Дух, за да можем ние да тръгнем на път и именно Светия Дух е този, който ни подтиква да вървим. Това е великото дело на Божието милосърдие и всеки един от нас е на път към пълнотата на своето време“.

Папата открои необходимостта да се запитаме, дали „вярваме, че Божието обещание бе на път и, че и днес Църквата е на път“. Папата насърчи и да се запитаме, когато се изповядваме, дали освен срама за личните грехове долавяме, че тази „стъпка, която аз правя е стъпка по пътя към пълнотата на времена?“. Да се призове Господнята прошка не е нещо автоматично – подчерта папата – означава, да разбера, че съм на път, заедно с един народ на път и, че един ден – може би днес, утре или след тридесет години – ще се изправя лице в лице с Господ, който никога не ни е изоставил, а ни придружава по нашия път“. Накрая папата предложи въпроси за изпит на съвестта: „Когато отивам да се изповядвам, дали мисля за това, че съм на път, че изповедта е стъпка към срещата с Господ, към моята пълнота на времената? Това – завърши папата – е великото дело на Божието милосърдие“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.