Папата към коптския клир: бъдете сеячи на надежда и строители на мостове

Свещениците и богопосветените не бива да се поддават „на изкушенията, които срещат всеки ден по пътя си”, като тези „да се носиш по течението без посока, да се оплакваш постоянно, да клюкарстваш и завиждаш, да се сравняваш с другите, да се отдадеш на индивидуализъм, да вървиш без компас и без цел”. Те трябва да се пазят и от „фараонизма”, което означава „сърцето ти да закоравее и да го затвориш за Господ и братята. Това е изкушението да се чувстваме над другите, като ги подчиним на себе си поради празна слава, за да могат да ни служат, а не ние да служим”. Това казва папа Франциск на коптските католическите духовници, на богопосветените и на семинаристите, по време на срещата в Патриаршеската семинария в Ал-Маади, Кайро, последната от неговата двудневна апостолическа визита в Египет.

Според папата, „Добрият Пастир е длъжен да води стадото и не може да се поддава на разочарование и песимизъм”. Освен това, „много е лесно винаги да обвиняваме другите, да посочваме грешките на настоятелите, да обвиняваме църковните или социалните условия за малките възможности”. Богопосветеният е този, който „превръща всяко препятствие във възможност, а не всяка трудност в извинение!”.

Франциск също посочи „сериозната опасност” за богопосветения, който „вместо да помага на малките да растат и да се радва на успехите на братята и сестрите, позволява да бъде завладян от завист и започва да ранява с клюки”. Завистта „е като тумор, който унищожава всеки тяло за кратко време, а клюките са нейно средство и оръжие”.

За папата, „когато се сравняваме с другите, които са по-добре от нас, можем лесно да изпаднем в негодувание, докато да се сравняваме с тези, които са по-зле ни кара да бъдем високомерни и мързеливи. Който винаги се сравнява с другите, в крайна сметка се парализира”.

„Индивидуализъм – подчерта папата –  е изкушението на егоистите, които вървейки по пътя си, губят целта си и вместо да мислят за другите, мислят за себе си, без да се срамуват, а дори се оправдават”.

Последно изкушение, което трябва да се избягва е, когато богопосветеният „губи идентичността си и започва да бъде „ни риба, ни рак и живее с разделено сърце между Бога и светското”.

Франциск се обърна към присъстващите с думите: „На първо място искам да ви благодаря за вашето свидетелство и за всяко добро, което правите всеки ден, работейки сред много предизвикателства и малко утехи. Също така бих искал да ви насърча! Не се страхувайте от тежестта на деня, от тежестта на трудните обстоятелства, които някои от вас трябва да преживеят. Ние почитаме Светия кръст, знак и средство на нашето спасение. Кой бяга от Кръста, бяга и от Възкресението”. След това папата цитира Евангелието според Лука: „Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството”. Трябва да вярваме, да свидетелстваме за истината, да сеем и да се грижим без да очакваме реколтата. В действителност, ние събираме плодовете на множество други, които щедро са работили в лозето на Господ. Историята е пълна с такива хора. Сред толкова много причини за обезсърчаване и сред многото пророци на унищожение и осъждане, сред толкова много негативни и отчаяни гласове, вие сте положителната сила, вие сте светлината и солта в това общество. Вие сте локомотивът, който тегли влака напред, право към целта; вие сте сеячи на надежда, строители на мостове и творци на съгласие и диалог”.

Всичко е „възможно, когато богопосветеният не се поддава на изкушенията, които среща всеки ден по пътя си. Бих искал да подчертая няколко сред най-значимите. Вие - добавя папата, без да четете текста – ги познавате, понеже тези изкушения са добре описани от първите монаси от Египет”.

Да се отчаеш и да не водиш

„Добрият Пастир е длъжен да води стадото, да го води към свежа трева и към изворите на вода (Псалм 23). Не може да се поддава на разочарование и песимизъм: „Какво мога да направя?”. Той винаги е пълен с инициативи и креативност, той е като извор, от който тече вода дори и по време на суша, винаги има утешаваща ласка, дори когато сърцето му е наранено; той е баща, когато децата се отнасят с него с благодарност, но най-вече, когато не са му благодарни. Нашата вярност към Господ никога не трябва да зависи от човешката благодарност: „Твоят Отец, Който вижда в тайно, ще те възнагради”.

Да се оплакваш постоянно

„Много е лесно винаги да обвиняваме другите, да посочваме грешките на настоятелите, да обвиняваме църковните или социалните условия за малките възможности,  но богопосветеният е този, който е посветен от Духа и който превръща всяко препятствие във възможност, а не всяка трудност в извинение! Който винаги се оплаква всъщност е този, който не иска да работи. Ето защо Господ, обръщайки се към пастирите каза: „укрепете отпадналите ръце и отслабналите колене”.

 Клюки и завист

Опасността е сериозна, когато богопосветеният вместо да помага на малките да растат и да се радва на успехите на братята и сестрите, се оставя да бъде доминиран от завист и наранява другите с клюки. Когато вместо да се стреми да расте, той започва да унищожава тези, които растат; вместо да следва добри примери, той ги съди и намалява стойността им. Завистта е тумор, който разрушава всяко тяло за малко време: „Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя”. В действителност, заради завистта на дявола смъртта влезе в света. Клюките са средството и оръжието на завистта”.

Да се сравняваме с другите

„Богатството е в разнообразието и в уникалността на всеки един от нас. Когато се сравняваме с другите, които са по-добре от нас, можем лесно да изпаднем в негодувание”, докато „да се сравняваме с тези, които са по-зле, ни кара да бъдем високомерни и мързеливи. Който винаги се сравнява с другите, в крайна сметка се парализира. Ние се учим от светите Петър и Павел да живеем в различията на характерите, на харизмите и мненията, слушайки и бидейки послушни на Светия Дух”.

 „Фараонзъм”

Трябва да се пазим и от „фараонизма”, което означава „сърцето ти да закоравее и да го затвориш за Господ и братята. Това е „изкушението да се чувстваме над другите, като ги подчиним на нас поради празна слава, за да могат да ни служат, а не ние да служим”. Това е често срещано изкушение още от началото сред учениците, които – както казва Евангелието – „по пътя обсъждаха помежду си кой сред тях е най-голям”. Противоотровата срещу тази отрова е: „Ако някой иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички”.

Индивидуализъм

Както казва добре известната поговорка: „След мен и потоп”. Това е изкушението на егоистите, които вървейки по пътя си, губят целта си и вместо да мислят за другите, мислят за себе си, не чувствайки никакъв срам, а дори се и оправдават. Църквата е общността на вярващите, тялото на Христос, където спасението на един член зависи от светостта на всички. Индивидуализмът е причина за скандали и конфликти.

Да се движим безцелно и без компас

Асо богопосветеният изгуби идентичността си, започва да бъде „ни риба, ни рак” и живее с разделено сърце между Бога и светското. Забравя за първата си любов. В действителност, без да има ясна и твърда идентичност, богопосветеният върви безцелно и вместо да води другите, той ги разпръсква. Вашата идентичност като деца на Църквата е да бъдете копти – т.е. вкоренени във вашите благородни и древни корени и да бъдете католици  – т.е. част от Църквата – една и вселенска. Като дърво, което колкото повече е вкоренено в земята, толкова повече е високо в небесата!

vik/ rv