Папа Франциск: християнската надежда се ражда от Кръста

Исус ни дари надежда различна от тази на света, защото е основана на кръста, най-крайната точка на снижението на Христос, който превърна, взимайки ги върху себе си, нашият грях в прошка, нашата смърт в надежда. Ето защо, Исус може да превърне нашия мрак в светлина, всяко поражение в победа, всяко разочарование в надежда“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе на 12 април на площад Св.Петър в присъствието на повече от 30 хиляди вярващи и поклонници от цял свят.

Папата посвети генералната аудиенция на Велика сряда на „Надеждите на света и надеждата на кръста“, като предложи за размишление на вярващите откъс от евангелието според Йоан (12, 24-25).

Християнската надежда се раджа от Кръста

Християнската надежда – поясни папата – „се ражда от Кръста. Тя е различна от земните надежди, защото те рухват, докато надеждата, гледаща разпнатия Христос продължава през целия земен живот“. Това – продължи папа Франциск – „е една нова надежда, която зрее като едно малко семе, като житното зърно, което дава много плод ако умре. Това е, което направи Исус: на Пасхата даде своя живот, превръщайки нашия грях в прошка, нашата смърт във възкресение, нашия страх в доверие“. Ето защо – каза папа Бергольо – „на кръста се роди и се възражда винаги нашата надежда; ето защо, с Христос всеки наш мрак може да бъде превърнат в светлина, всяко поражение в победа. А когато изберем Христовата надежда, постепенно откриваме, че печелившия начин на живот е този на семенцето, този на смирената любов“.

„Не съществува друг начин, за да се победи злото и да се даде надежда на света. Но вие може да ми кажете: „Не, това е една губеща логика!“. Изглежда наистина, че това е една губеща логика, защото онзи, който обича губи силата. Замисляли ли сте се за това? Който обича губи силата, който дарява, се лишава от нещо, а да обичаш е дар!“.

Неутолимата жажда на онзи, който иска да притежава

В действителност – каза папата – „логиката на семето, което умира, на смирената любов, е пътя на Бог, и само това дава плод:

„Това може да видим и в нас: притежанието подтиква винаги да искаме нещо друго: получих нещо за мен и веднага искам друго по-голяма, и така никога не съм задоволен. Това е една лоша жажда! Колкото повече имаш, толкова повече искаш. Това е лошо. Който е алчен, никога не се насища. Исус го казва красноречиво: „Който обича своя живот, ще го загуби“. Ти си алчен, обичаш да имаш много неща, но ще загубиш всичко, дори и твоя живот: онзи, който обича своите неща и живее за собствените интереси, е изпълнен със себе си и се загубва“.

Истинската любов преминава през кръста, но нейната цел е славата

Ето защо – продължи папа Франциск – „онзи който служи и живее според волята Божия ще бъде победител, спасява себе си и другите, превръща се в семе на надежда за света“:

„Разбира се, тази истинска любов преминава през кръста, жертвата, както за Исус. Кръстът е задължителния етап, но не е целта, той е само етап: целта е славата, както ни показва Пасхата“.

Майчината любов

Папата настойчиво подчерта, че "да обичаш означава да дариш живота, а не да го владееш“:

„Това именно правят майките: даряват един друг живот, страдат, но след това са радостни, щастливи, защото са дали един друг живот. Това дарява радост: любовта дарява светлина на живота и дори смисъл на болката. Любовта е двигателя, който води напред нашата надежда“.

Да съзерцаваме разпнатия Христос

Папа Франциск призова присъстващите през тази Велика седмица да съзерцават Разпнатия Христос, „извор на надежда. Само така постепенно ще разберем, че да се надяваме с Исус, означава да се научим да виждаме още от сега растението в  семенцето, Пасхата в кръста, живота в смъртта“.

„На всички ще ни е от полза да се спрем пред Разпнатия на Кръста Исус – всички вие имате поне едно разпятие в къщи – да го погледнем и да му кажем: с Теб нищо не е загубено, с Теб мога винаги да се надявам. Ти си моята надежда“.

svt/ rv