Който вярва в Мене, и да умре, ще живее

„Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11, 1-45)

Литургията за Пета постна неделя ни предлага евангелският откъс, разказващ за възкресението на Лазар. Неговите две сестри, Марта и Мария, оплакват своя брат, положен в гроба вече от четири дни. Преди да възкреси Лазар, Исус казва: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ще живее; и всеки, който живее и вярва м Мен, няма да умре вовеки“. Размишление за неделният евангелски откъс ни предлага отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

*****

Скъпи братя и сестри,

Днешното Евангелие е изключително силно и въздействащо. Свети Йоан ни разказва за възкресението на Лазар. Темата за смисъла на страданието и смъртта е много свързана с литургичното време, което преживяваме, затова си струва да се замислим над днешния текст.

Лазар, като всеки човек, е трябвало един ден да умре. Бил е от богато семейство, въпреки че е живял във Витания, което в превод означава „къщата на страданието или на бедността”. Бил е, заедно със сестрите си Марта и Мария, близък приятел на Исус. Чрез смъртта на Лазар, Господ е искал да утвърди вярата на тези, които са повярвали в него, във Възкресението. Всеки от нас рано или късно ще умре, понеже земният живот е преходен. Исус ни разкрива тайната на вечния живот, който очаква верните му ученици. „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?” Това не е само теория. Това е основа на християнската вяра и затова всяка неделя християните празнуват Възкресението.

Едва ли някой от нас би искал да умре. Смъртта слага край на всичките ни постижения и успехи, но и на страданията ни. Изключително силни са думите в днешното Евангелие, които описват как Исус се смущава, натъжава и дори плаче заради смъртта на Лазар. Христос не гледа безразлично на нашите страдания. За да бъдем достойни за вечния живот трябва да повярваме в това, което Исус ни е казал. Затова толкова често Исус в днешното Евангелие пита присъстващите, а също и нас: „Вярваш ли в това?”. Амин.