1 милион на папската литургия в Милано: Не се страхувайте от различията и от невъзможното

Християнската надежда и известието за спасението се раждат в ежедневния живот и са възможни, дори пред объркването, борбата и тревогите. Това изтъкна папа Франциск на литургията за празника Благовещение, която отслужи в Парка Монца в Милано пред около един милион души. Развети знамена, плакати и радостни скандирания посрещнаха папа Франциск в един от най-големите исторически паркове в Европа, който в съботния следобед на 25 март бе сцена на истински празник.  Преди да се качи на олтара, папа Бергольо обиколи с папамобила различни сектори на парка, съпровождан от радостните възгласи на миланчани.

В проповедта си папата се позова на евангелския епизод  в който Ангела известява на Мария, че ще роди Син с името Исус (Лк. 1,26-38), „най-важното в човешката история“, и известието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител (Лк. 1,5-20). Две събития станали на различни места, но които показват, че срещата с Бог може да се осъществи на най-необичани места», посочи папата:

«Бог винаги избира да влезе в нашите домове и ежедневните ни борби, изпълнени с тревоги и желания. И днес, в нашите градове, училища, площади, университети и болници отеква известието на живота и надеждата: «Не бой се, Господ е с Теб!.И както Мария, ние също можем да се объркаме пред една действителност, която задушава радостта и вкоравява душата».

«Но как може да се осъществи това във време на спекулации? – запита риторично папата. Спекулира се с живота, с работата и семейството; спекулира се с бедните и мигрантите, с младежите и тяхното бъдеще. Всичко се свежда до цифри, докато ежедневието на много семейства е изпълнено с несигурност; докато болката чука на вратата и у младежите нараства недоловството от липсата на реални възможности. Спекулацията изобилства навсякъде».

«Как е възможно християнската общност да живее Евангелието и се поддържа християнската надежда?, запита още папата. «Ако християнската радост и надежда са възможни, не можем да бъдем зрители пред болезнените ситуации и гледаме към небето в очакване «да спре да вали». Всичко случващо се изисква от нас да гледаме смело към настоящето». Папа Бергольо посочи три неща, които Ангела ни предлага,  за да може, като християни, да приемем поверената ни мисия: да не се забравя миналото; принадлежност към Божия народ, възможността в невъзможното.

Първото е да не се забравя миналото, както Ангела, който припомня на Мария обещанието на Давид. «Ние също сме призвани да не забравяме откъде идваме и съхраняваме наследството от нашите предци». «Паметта ни помага да не се поддаваме на призивите за разделения, като единствен начин за разрешаване на конфликтите. Завръщането към паметта е най-добрия антидот срещу магическите решения на разделението и отчуждението».

Второто е да се чувстваме част от Божия народ, който въпреки различията е призван да не се страхува да приема нуждаещия се. «Един народ съставен от хиляди лица, истории, мултикултурен и мултиентинечски. Това е нашето богатство – подчерта папата.  Един народ, призван да приема различията, да ги интегрира с уважение и креативност и оценява новото, което носят другите. Един народ, който не се страхува да прегърне границите».

Накрая папата припомни, че «за Бог нищо няма невъзможно! Когато мислим, че всичко зависи отнашите усилия, тогава ставаме затворници на нашите възможности и късогледство, но когато оставяме Бог да ни помогне ние се оставяме на Неговата благодат и невъзможното става възможно».

dg/ rv