Икуменическа радост за реставрацията на параклиса на Гроба Господен в Ерусалим

На 22 март в базиликата на Възкресението в Ерусалим се проведе икуменическа церемония, която отбеляза края на реставрацията на параклиса, съхраняващ онова, което е останало от гроба на възкръсналия Исус.

Точно една година след подписването на споразумението между християнските общности, които според специалното Статукво са отговорни за базиликата на Възкресението в Ерусалим – гръко-православната Патриаршия, францисканците от Кустодията на Светата Земя и Арменската патриаршия на Ерусалим – официално завърши реставрацията на параклиса на Гроба Господен, координирана от проф. Антония Моропулу, от Атинския технически университет.

Ротондата на Възкресението бе преизпълнена от църковни представители, граждански власти, дипломатически представители и многобройни богопосветени и миряни. Сред почетните гости на церемонията бяха Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей I, апостолическия делегат в Ерусалим, монс. Джузепе Ладзарото и гръцкия министър-председател Алексис Ципрас, чието правителство отпусна значителна сума за реставрацията на параклиса.

Седнал в центъра сред многобройните църковни представители бе гръко-православния патриарх Теофил III, а от дясната му страна кустодът на Светата Земя, отец Франческо Патон и арменския патриарх Нурхам Манугиан от лявата страна. Зад отец Патон бе седнал бившия кустод на Светата Земя и настоящ апостолически администратор на Латинската патриаршия на Ерусалим, монс. Пиербатиста Пицабала, който имаше решителна роля за започването на реставрацията. Атмосферата в Ерусалимската базилика на Възкресението бе несъмнено празнична и икуменическа. Осезаемо бе задоволството на всички за завършека на едно начинание, което мнозина до преди две години смятаха за невъзможно или осъществимо вероятно в далечно бъдеще. Въпреки това, трите общности грижещи се за храма и често в миналото под прицела на международните медии, заради конфликтите в лоното на единствената църква в света (заедно с Базиликата на Рождеството във Витлеем), която фактически е един „икуменически храм“, показаха, че са способни на диалог и сътрудничество за благото на всички.

Церемонията започна с песнопенията на трите мъжки хора: гръко-православния, францисканския и арменския.

След това, слова към присъстващите отправиха гръко-православния патриарх Теофил III, отец Франческо Патон, арменския патриарх Нурхан, монс. Пицабала, Вселенския патриарх Вартоломей. Всички слова бяха на английски език, с изключение на това на патриарх Вартоломей, който се обърна към присъстващите на гръцки. Накрая апостолическият нунций Джузепе Ладзарото прочете посланието изпратено от кард. Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните църкви, а представител на Арменската църква прочете посланието изпратено от патриарха на всички арменци Карекин II.

В словото си гръко-православният патриарх подчерта, че „при реставрацията на параклиса на Гроба Господен, не бе обновена единствено структурата, а бе обновено нашето общо свидетелство на Евангелието на Възкръсналия Христос. Това е дар не само за Светата Земя, но и за цялото човечество“.

От своя страна кустодът на Светата Земя, отец Патон, изтъкна, че „реставрирания параклис е физическото място, което съхранява паметта за погребението на нашия Господ Исус и ни свидетелства, че въплъщението на Сина Божий е толкова истинско и пълно, че стига до опита на смъртта, който е последния опит от човешкото съществувание. Но светия Гроб е преди всичко физическото място, където тялото на нашия Спасител не видя тление и смъртта бе победена. Именно защото това е мястото на възкресението на Господ Исус, то е също основата на нашата вяра и нашия християнски живот“.

Отец Патон подчерта, че „осъществяването на работите по съхранението, реставрацията и възстановяването на параклиса на Гроба Господен, благодарение на нашите три общности придобива една допълнителна стойност: то е знак на значителното укрепване на братските отношения между нас и сред нашите общности, белязани от взаимното доверие и сътрудничеството“.

Един особено интересен елемент в словото си изтъкна арменския патриарх Манугиан, възползвайки се от икуменическия дух на събитието и отправяйки едно интересно предложение към присъстващите: „Ние сме пазители на това място – посочи патриарх Манугиан, обръщайки се към гръко-православните и францисканците – Но има и други три християнски деноминации (асирийци, копти и етиопци), на които историята гарантира само някои правомощия вътре в тази базилика. А в Ерусалим живеят също англикани и лютерани, които до този момент са изключени от това място. Защо да не обмислим възможността за гарантирането на тези останали пет християнски деноминации да отслужват своята литургия в параклиса на Гроба Господен поне веднъж в годината, по време на Пасхата Христова?“, посочи патриархът .

За момента това е само предложение, но приемането му би означавало много за единството на християните в Ерусалим. Би бил допълнителен знак на надежда за всички християни в Близкия Изток. Същите тези християни – както припомня кард. Сандри в посланието си изпратено от името на папата – „днес понасят много страдания, но от този реставриран параклис черпят нова смелост, защото знаят, че напреженията и конфликтите не ще имат никога силата, за да угасят светлината на Пасхата“.