Генерална аудиенция: силните имат дълга да помагат на слабите

Не съществуват силни хора от „серия А“ и слаби хора от „серия Б“, защото, онзи, който „изпитва в своя живот преданата любов на Бог и неговата утеха е в състояние, дори е задължен, да живее близо до най-слабите братя и да поеме отговорност за тяхната немощ, без самодоволство или високомерие“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе на 22 март на площад „Свети Петър“ пред повече от 20 хиляди верни и поклонници от цял свят.

Папата подчерта, че всички „сме призвани да бъдем винаги на разположение на другите, с усмивка и протегната ръка към хората в затруднено положение, превръщайки се по този начин в сеячи на надежда“. По повод  Световния ден на водата, който световната общност чества на 22 март, припомни, че водата е общочовешко благо. Също така насърчи ръководителите на Фондация „Мигрантес“ да приемат и интегрират разселените, тай като „сме изправени пред най-голямата трагедия след Втората световна война“.

Постоянството и утехата в живота и вярата

В катехистичната си беседа папата продължи цикъла посветен на християнската надежда, като предложи за размисъл на вярващите откъса от посланието на свети Павел до Римляните (15,1-2.4-5). В него Апостолът посочва две „много важни нагласи за нашия живот и вяра: постоянството и утехата“.  Постоянството или търпението „е способността да понасяме, да вземем върху плещите си – каза папата посочвайки раменете си – т.е. да останем предани, дори когато тежестта изглежда твърде голяма, непоносима, и сме изкушени да съдим негативно и да изоставим всичко и всички“. От друга страна утехата е „благодатта да доловим и покажем във всяка една ситуация, дори в тази белязана от разочарованието и страданието, състрадателното присъствие и действие на Бог“. В този смисъл Апостолът на езичниците пише: „Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите без самодоволство“(15, 1). „Изразът „ние, силните“ – подчерта папата – може да прозвучи високомерно, но в логиката на Евангелието знаем, че не е така, а е точно обратното, защото нашата сила не идва от нас, а от Господ. Ако сме близо до Господ ще имаме онази сила, за да бъдем винаги близо до най-слабите, най-нуждаещите се, да ги утешаваме и да им даваме сила“

Силните имат дълга да бъдат близо до слабите и да поемат техните немощи

„Онзи, който изпитва в своя живот преданата любов на Бог и утехата Му, е способен, дори, е задължен да бъде близо да най-слабите братя и да поеме отговорност за техните немощи. Може да го прави без самодоволство, а чувствайки се просто като „проводник“, който предава даровете на Господ . По този начин се превръща конкретно в „сеяч на надежда“. Не е лесно днес – констатира папата – „да си сеяч на надежда. Плодът на този стил на живот не е една общност, в която някои са от „серия А“, т.е. силни, а други от „серия Б“, т.е. слаби. Плодът, както казва свети Павел, е „единомислие помежду ни, според учението на Исус Христос“. Словото Божие – продължи папа Бергольо – „подхранва надеждата, която се превръща конкретно в споделяне и взаимно служение. Защото, онзи, който е „силен“, рано или късно може да изпита слабостта или да има нужда от утехата на другите; но вярно е и обратното, че в слабостта винаги може да се дари усмивка или протегне ръка на брат в трудност“.

Христос е "силният брат", който ни дава надежда и утеха

Папа Франциск припомни на всички, че „Христос с неговото слово, „е силния брат“, онзи, който ни дава силата, търпението, надеждата, утехата; Той е силния брат, който се грижи за всеки един от нас. Всички ние се нуждаем да бъдем натоварени на раменете на Добрия Пастир и да се почувстваме обгърнати от неговия нежен и грижовен поглед“.

24 часа за Господ

При поздравите на различни езици, папата припомни, че на 24 и 25 март ще се проведе във всички диоцези по света инициативата „24 часа за Господ“, и призова вярващите да изживеят с вяра това събитие и да преоткрият Тайнството на помирението. „Нека и тази година този привилегирован момент на благодат от великопостното време да бъде живян във всички църкви, за да се изпита радостната среща с милосърдието на Отца, който приема и прощава на всички“.

Мигрантската криза, най-голямата трагедия след Втората световна война

Папа Франциск отправи сърдечни пожелания и към ръководителите на Фондация „Мигрантес“, като ги насърчи „да продължават напред в своите усилия за приема и настаняването на бежанците и разселените, спомагайки за тяхната интеграция, в зачитането на правата и задълженията на приемащия и приетия. Нека не забравяме – допълни папата – че проблема с бежанците днес е най-голямата трагедия след тази от Втората световна война“.

svt/ rv