Блажен Йозеф Майр-Нусер: защитник на християнската идентичност

На 18 март в катедралата на Болцано, Италия, кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на светците, ще предстоятелства светата литургия за беатификацията на Йозеф Майр-Нусер. В интервю за дългоочакваното събитие, дадено на диоцезалните седмичници  Il Segno и Katholisches Sonntagsblatt, кард. Амато, споделя, че „когато по време на аудиенция представя досието на Майр-Нусер, папа Франциск мигновено възкликва: „това е прекрасна фигура на мирянин, който трябва наистина да въздигнем до почестите на олтарите като модел за всички християни“.

Модел, който продължава да говори и на нас днес, призовани на останем верни на Евангелските ценности, пред една „слаба култура, толкова повърхностна, че отрича ценностите на добротата, семейството, доброто, истината и красотата“, посочва още кард. Амато. Според него, новия блажен на Църквата, умрял една на 35 годишна „може да каже много на днешните млади. Може да каже, че е възможно да се защитава собствената християнска идентичност със спокойствие, без да се бориш с другите, но запазвайки своята непоколебимост; да кажеш без страх „не“ на Хитлер и на много други големи и малки „Хитлер“, които могат да се представят в живота“.

От живота на Йозеф Майр-Нусер – споделя още кард. Амато – „най- много ме впечатли неговият отказ да влезе в бойните редици на нацистите. Знаеше, че заради това ще бъде убит“. Един мъченик – отбелязва префектът на ватиканското ведомство – не се импровизира чрез един изключителен опит на вярата и антинациската съпротива. Той бе подготвен, както да каже не, така и да понесе съзнателно последствията от това решение“. За кард. Амато, Йозеф Майр-Нусер „днес е пример за нас в укрепването на нашата християнска идентичност. Той бе преди всичко истински християнин. Това е най-важното нещо. Не се страхуваше да бъде християнин, да бъде католик. Вярвам, че е изключителен модел за християнски живот, живян като мирянин, съпруг, баща и работник“.

Йозеф Майр-Нусер е роден през 1910 в Болцано. Още от младите си години се посвещава на бедните, които обича изключително много. През 1934, на 24 годишна възраст, е избран за председател на Католическа дейност в Тренто, а през 1939 председател на новата Конференция „Свети Викентий“, основана в Болцано. Неговият ден е белязан от участие в светата литургия, измолване на Броеницата, помощ към бедните и работа.

През 1942 се жени за Хилдегард, от чийто брак се ражда един син, Алберт. Постъпва насила в нацистките войски и е изпратен в подготвителния лагер на нацистите в Данск, където отказва, по религиозни причини, да положи клетва за националсоциалистите. Поради тази причина е арестуван, съден и осъден на смърт. Бива натоварен на влак за концентрационния лагер в Дахау, но умира по време на пътуването, заради претърпените мъчения. Свидетели на тези ужасни моменти от неговия живот, посочват, че въпреки страданията, Йосеф никога не се оплаква, продължавайки до последния момент се стреми да облекчи болките му и разделяйки малкото храна с останалите затворници. Дълги години след това, един немски войник, придружил го по време на това пътуване, казва, че е прекарал 14 дни с един „светец“.

svt/ rv