2017-03-16 13:43:00

Папата: какво чувстваме в сърцето си, когато виждаме бедните и бездомните?


Нека бдим, за да не тръгнем по пътя, който от греха отвежда към покварата“.  Това бе призива отправен от папа Франциск в проповедта на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана. Като се позова на евангелския откъс, предложен от литургията (Лк. 16, 19-31), в който Исус разказва притчата за богатия и бедния Лазар, папата подчерта, че също днес трябва да „внимаваме, да не се затваряме в себе си и да пренебрегваме бедните и бездомните в нашите градове“.

„Погледи, Боже, сърцето ми. Виж дали вървя по пътя на лъжата и води ме по пътя на живота“. От тези първи думи от днешната литургия папа Франциск започна своята проповед и насочи вниманието на присъстващите върху думите на пророк Йеремия, от първото литургично четиво (Йер. 17, 5-10). В него пророкът предупреждава Божия народ, че „който се надява на човек и плът прави своя опора, т.е. в нещата, които може да управлява, в суетата, в горделивостта и богатствата, неговото сърце страни от Господ. Пророкът – продължи папата – „поставя в сравнение плодовитостта на човека, който се уповава на Господ и безплодието на онзи, който се уповава единствено на себе си, на властта и богатствата. Този път  е опасен и хлъзгав“, предупреди папата.

„Когато един човек живее в своята затворена среда – прибави папа Брегольо – той диша въздуха на своите богатства, на своето задоволство, суета и сигурност. Този човек се доверява единствено на себе си, губи ориентация, губи компаса в живота и не знае къде са границите“. Именно това се случва с богатия за когото говори евангелист Лука, който прекарва живота си в пиршества и не се грижи за бедния, стоящ пред вратата на дома му:

„Той знаеше, който е този беден, защото след това, когато умира, говори с Авраам и казва: „Изпрати ми Лазар“. Той знае дори как се казва! Но докато беше жив не го интересуваше. Дали беше грешен? Да. Но от греха можеш да се отвърнеш, като поискаш прошка от Господ, който винаги прощава. Но сърцето на този човек го отведе по пътя на смъртта до такава степен, че не може повече да се върне назад. Съществува един момент, една граница от която трудно можеш да се върнеш назад: когато грехът се превръща в поквара. Богатият не беше грешен, а покварен. Той знаеше за многобройните мизерии около него, но беше щастлив в своята среда и не го интересуваше нищо“.

„Проклет човек, който се уповава на себе си, който се уповава на сърцето си“, подчерта папа Франциск, позовавайки се на думите на пророк Йеремия. „Не съществува нищо по-коварно от сърцето, което дори трудно може да бъде изцелено. Когато ти вървиш по пътя на тази болест, трудно ще оздравееш“. Оттук папата се обърна към всички с въпроса:

„Какво чувстваме в сърцето си, когато вървим по улицата и виждаме един бездомен, виждаме самотни деца, които просят. „Тези са от онзи етнос и са крадливи“, си казвам вероятно и ги подминавам? Бездомните, бедните, изоставените, дори добре облечените бездомни, които нямат пари да платят наема си, защото нямат работа… какво чувствам аз? Този или онзи са част от панорамата, от пейзажа на един град, като една статуя, като автобусната спирка, пощата, бездомните са част от града? Но дали това е нормално? Внимавайте! Трябва да внимаваме много. Когато таим тези неща в сърцето си, те звучат като нещо нормално… ами, живота е такъв… аз ям и пия, но за да премахна малко от чувството си за вина, давам някакво подаяние и продължавам напред“.

Папа Франциск подчерта нуждата да осъзнаем навреме, когато сме тръгнали „по хлъзгавия път на покварата“. „Какво чувствам – запита още папата – когато по телевизията виждам, че е паднала бомба върху една болница и са убити много деца? Казвам само една молитва и след това продължавам да живея, сякаш нищо не се е случило? Дали това влиза в сърцето ми или съм като богатия от притчата, в чието сърце никога не влезе трагедията на бедния  Лазар, към когото дори кучетата имаха милост? Ако е така, тогава съм тръгнал по пътя на покварата“, каза папа Бергольо.

„Затова, нека изпросим от Господ: „Погледни, Господи, в сърцето ми. Виж дали моя път е грешен, дали вървя по хлъзгавия път от греха към покварата, от който няма връщане назад. Грешникът, ако се покае, може да се върне назад; покварения, трудно може да се върне назад, защото е затворен в себе си. Нека днес нашата молитва да бъде: „Погледни, Господи, в сърцето ми. Помогни ми да разбера по кой път съм тръгнал“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.