През март папата се моли за преследваните християни

"За да могат преследваните християни да бъдат подкрепени с молитви и материална помощ от цялата Църква". Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на папата за месец март. В него Светият отец подчертава, че християните днес са жертва на същите преследвания както в първите дни на Църквата. Както тогава, така и днес, през цялата история на спасението, мъчениците за вярата, пророците на Господ, срещат неразбиране както от своите така и от света. За щастие, Църквата знае как да се покае, знае как да признае грешките си и да почете своите пророци. Подобно на Исус техният път ще завърши с възкресението, но преди това ще премине през кръста.

******

“Там, където е забранено да се молим”

Повече християни са мъченици и преследвани днес, отколкото в ранните дни на Църквата. В някои страни на тях дори им е забранено да се молят заедно. Папа Франциск постави тази драматична реалност в центъра на сутрешното си размишление oт 4 април 2014.

Откъсът от книгата Премъдрост Соломонова от литургията за този ден, разкрива ”сърцата на нечестивите, които са се разграничили от Бог и се наричат експерти, в този случай, експерти по религия”. В него също се разкрива “отношението им към пророците”, а именно, че са готови дори да ги преследват. Те са наясно, че става въпрос за праведници, пояснява папата и Писанието разобличава тяхното мислене: “Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни”;.

Примките, посочва папата, са именно “разпространяването на клюки и клевети помежду им”. По този начин, те хулят и “подготвят сценария, за да унищожат праведния човек”. В действителност, те не могат да приемат, че този праведен човек, като казва Стария завет, “се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание”.

Това са думи, обрисуващи профила на пророците, преследвани “през цялата история на спасението”. Самият Исус, припомня папата, “го заява пред фарисеите”, както посочва “глава 23 от Евангелието на Матей, която е добре да си припомним”. Исус е категоричен, “бащите ви, казва Той, избиха пророците, но вие, за да облекчите чувството си за вина, за да се освободите от него, им издигате великолепни гробници!”.

Изправени сме пред “историческо лицемерие”, казва Светият Отец. Факт е, че “през цялата история на спасението, във времената на Израел, както и в Църквата, пророците са преследвани”. В действителност, пророкът е човек, “който казва: тръгнали сте по грешен път, върнете се към пътя на Бог! Това е посланието на пророка”. Послание, което “не е угодно на властимащите поели по грешен път”.

Исус също бе преследван. Те искаха да го убият, както разкрива Евангелието на Йоан от литургията за деня (Йоан 7: 1- 2,10, 25-30). И той със сигурност “знаеше какъв ще бъде краят му”. Преследването започва веднага, след като, “започва да проповядва и връщайки се в родното си градче отива в синагогата”. Тогава, “след голямото възхищение, което предизвиква, те започват” да недоволстват; както разкрива Евангелието: “но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е “. И всички се питат: “С каква власт идваш да ни учиш? Къде си се учил?”.

С една дума, отношението е винаги същото: “отхвърлят Господ, отхвърлят пророка, за да му отнемат властта”. Същото е, когато казват: “този човек върши чудеса в съботата, но в събота не се работи, затова той е грешник! Този яде с грешниците и затова не е Божи човек!”;. Така те “отхвърлят Исус”, защото той “отхвърли затворената като в кутия религиозна среда и поведе и други да я отхвърлят“. А “пророкът се бори срещу затварянето на Светия Дух в кутия”. Именно за това “той винаги е преследван”. Пророците “винаги са преследвани, изключвани, отхвърляни: те нямат място”. И това е една реалност, която “не свършва със смъртта и възкресението на Исус”, но “продължава дори в рамките на Църквата”.

Наистина, дори в Църквата има от “тези, които са преследвани отвън и от вътре”. Светците са “били преследвани”. В действителност, отбелязва епископът на Рим, “когато четем за живота на светците”, често сме изправени пред “недоразумения и преследвания”, защото, като пророци, те казват неща, които са “твърде тежки”.

В този смисъл “много мислители в Църквата също са били преследвани”. Сещам се в този момент, посочва папа Франциск, за един човек с добра воля, истински пророк, който в книгите си упрекна Църквата за отклоняването и от пътя на Господ. Той веднага бе призован, книгите му бяха сложени в индекса, загуби платформата си и така приключи животът му и това не бе толкова отдавна. Мина време и днес той е блажен”. Но как, би възразил някой, “как може той да е еретик вчера и блажен днес? Да, “вчера, властимащите искаха да го заглушат, защото не им харесваше това, което имаше да каже. Днес, Църквата, която, благодарение на Бог, знае как да се покае, казва: не, този човек е добър! Дори повече, той е на път към светостта: той е блажен”.

Историята е свидетел, че “всички, които Светият Дух избира да кажат истината на Божия народ, са гонени”. Папата припомня “последното от Блаженствата на Исус: Блажени сте вие, когато ви гонят заради Мене”. “Исус е наистина моделът и иконата: Господ страда много и бе преследван; и по този начин, “той пое изцяло върху Себе Си преследванията на Своя народ”.

Но “християните дори и днес са преследвани”, посочва папата. До такава степен, че ”смея да кажа – изтъква той - че мъчениците днес са много повече, отколкото в онези ранни дни”. И те са преследвани, “защото в този свят, сред това безгрижно общество, което не желае никакви проблеми, те казват истината и провъзгласяват Исус Христос”. Истината е, че “;днес преследванията въобще не са по-малко”.

И днес, на различни места, “притежанието на Евангелие или преподаването на катехизис се наказва със смърт или затвор”, подчертава папата. След това той споделя: “католик от една от тези страни ми каза, че те не могат да се молят заедно – защото им е забранено! Те могат да се молят единствено сами и в нелегалност”. Когато искат да отслужат Евхаристията, те организират “празненство, преструват се, че празнуват рожден ден и така отслужват Евхаристията преди празненството”. И, ако “видят че полицията идва, което се случва, те веднага скриват всичко и продължават с рождения ден”, криейки се зад “поздрави и добри пожелания”. Когато полицията си тръгне “те довършват Евхаристията”. И това “са принудени да правят, защото им е забранено да се молят заедно”.

Папа Франциск отбелязва, “тази история на преследванията, на липсата на разбиране” продължава “от времето на пророците до днес”. Това впрочем е “пътят на Господ и пътят на тези, които следват Господа”. Това е път, който “винаги завършва като този на Господ, с възкресение, но минава през Кръста”. Ето защо папата съветва “никога да не се страхуваме от преследвания, от липсата на разбиране”, дори ако заради тях “загубим много неща”.

Християните, “винаги ще са жертва на преследвания и недоразумения”. Но те имат увереността, че “Исус е Господ, и това е предизвикателството и кръста на нашата вяра”. Така Светият Отец насърчава, “когато това се случи, в нашата общност или в сърцето ни, нека погледнем към Господ и да размислим над “този откъс от книгата на Премъдрост Соломонова, в който се говори за това как нечестивите възпрепятстват праведните. В заключение Папата отправя молитва към Господ за “благодатта, да продължим по пътя си, дори с кръста на преследването”.

(Папа Франциск, Литургия в религиозен дом „Санта Марта“, 4 Април 2014)

превод Бистра Пищийска