Папата: Великият пост е духовно обръщане, чрез добри дела

Великопостният път на обръщането на сърцето означава да се „отдалечим от злото, да се научим да правим добро и да позволим на Господ да ни води напред“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, като предупреди, че „обръщането се изразява не на думи, а с конкретни дела“.

В размишлението папа Франциск очерта пътя на великопостното обръщане на сърцето, като почерпи вдъхновение от думите на пророк Исайя в първото четиво предложено от литургията (1,10.16-20). Пророкът призовава Божия народ да се „отдалечи от злото и да се научи да прави добро“. Всеки един от нас – каза папата – „всеки ден прави нещо лошо. Не случайно Библията казва, че дори най-светия човек греши седем пъти на ден“. Но според папата основният проблем е „да не привикваме да живеем с лошите неща и да се отдалечим от онзи, който отравя душата“. Ето защо – е призива на папа Бергольо – „трябва да се научим да правим добро“:

„Не е лесно да се прави добро: трябва да се научим да го правим, винаги. Господ ни учи на това, а ние трябва да се научим, като децата! По пътя на живота, на християнския живот се учи всеки ден. Трябва всеки ден да се учим да се правим нещо, за да бъдем по-добри от предишния ден. Да се отдалечим от злото и да се научим да правим добро: това е правилото за обръщането. Да обърнеш сърцето си, не означава да отидем при една фея, която да ни обърне с вълшебната си пръчица. Обръщането е път: пътя на отдалечаването от злото и научаването да се прави добро“.

Но за да се отдалечим от злото – предупреди папа Бергольо – се иска смелост, а смирението е необходимо, за да се научим да правим добро, което да се изразява в конкретни факти:

„Чрез пророк Исайя, Господ посочва три конкретни действия: търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Научаваме се да правим добро чрез конкретни дела,  а не с думи. Затова Исус в Евангелието, предложено от днешната литургия, порицава управляващата класа на народа на Израил, защото „говорят, но не правят, не познават конкретността. Ако я няма конкретността, не може да има обръщане“.

В първото четиво Господ продължава своя призив към народа: „Станете – казва Господ – и ще обсъдим“. Стани – продължи папата – „е думата, която Исус отправя към паралитика, към дъщерята на Яир, както и към синът на вдовицата от Наим. Бог ни протяга ръката си, за да се вдигнем. Той е толкова смирен, свежда се толкова до нас, че казва: „Елате, да обсъдим“. Папа Франциск изтъкна как Бог помага: „Той върви заедно с нас, за да ни помага, за да ни обясни нещата, за да ни хване за ръка. Господ е способен да направи това чудо, да ни промени, но не от един ден на друг, а по пътя“:

„Призив за обръщане, за отдалечаване от злото, призив да се научим да правим добро. Този е пътя на великопостното обръщане на сърцето. Небесният Отец е този, който ни говори, който ни обича и придружава по този път на обръщането. Той иска от нас единствено да бъдем смирени. Исус казва на управниците: „Който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който унизява себе си, ще бъде въздигнат“ (Мт. 23, 12)“.

Папа Франциск завърши размишлението си като още веднъж припомни на присъстващите кой е пътя на обръщането: да се отдалечим от злото, да се научим да правим добро и да станем и тръгнем с Господ. Само тогава – каза папата – нашите грехове ще бъдат простени“.

svt/ rv