2017-03-13 12:49:00

Кардинал Паролин: четири години с папа Франциск и „реформата на сърцето“


На 13 март се навършват четири години от възкачването на Хорхе Бергольо на Свети Петровия престол с името папа Франциск – първият папа йезуит и латиноамериканец в историята на Католическата църква. Четири години интензивен понтификат на един пастир дошъл „почти от края на света“, който даде началото на дълбоки реформи за обновлението на Църквата. Четири години белязани от важни срещи и документи: постсинодалното апостолическо насърчение Amoris Laetitia, историческата прегръдка с патриарх Кирил в Куба, Световната младежка среща в Краков, посещението в концентрационния нацистки лагер Аушвиц, канонизацията на Майка Тереза Калкутска и икуменическото посещение в Лунд, Швеция, по повод 500 години от Лютеранската реформа.

В ексклузивно интервю за Радио Ватикана, държавният ватикански секретар кардинал Пиетро Паролин коментира четвъртата годишнина от понтификата на папа Бергольо:

„Преди четири години на този ден бях още в Каракас като нунций във Венецуела – обяснява най-близкия сътрудник на папа Франциск. Бях изненадан, защото името му не бе в списъка на „възможните“ папи представян от медиите, както и от избора на името Франциск, който определя характеристиките на новия папа. Първото му слово ме впечатли с обикновения и спокоен тон, но най-вече на факта, че се повери на Божия народ от когото поиска да се моли за него, за да получи Божия благослов. Едно взаимно поверяване: пастира на своя народ и Божия народ на своя пастир, които заедно се поверяват на Бог“.

Кардинал Паролин изтъква „синодалния стил“ на управление на папа Франциск за една „излизаща Църква“: „Това е дълъг път, започнал с Втория Ватикански събор, който папа Франциск прилага в живота на Църквата. Път в който Църквата се отваря за Господ и върви към Него. Именно защото Църквата излиза към Исус Христос успява да среща хората и ги придружава в ежедневната действителност. Това е синодалността! Вървяща към Господа Църква, водена от Светия Дух“.

Относно милосърдието - архитрав в понтификата на  папа Франциск , кардинал Паролин подчертава: „Мисля, че Църквата трябва да бъде мост между Божието милосърдие и реалната действителност на човека с неговите радости и болки, сигурност, слабости и съмнения. Светата Година на Милосърдието е предложението на папа Франциск на Църквата, за да се превърне в средство на милосърдие“. Също така посочва и плодовете от Юбилея на милосърдието: „Много християни, много кръстени, преоткриха Изповедта като тайнство на Божието  милосърдие, опрощаването на греховете и безграничната Божия любов. На второ място, вниманието към бедните. Папата ни показа, особено чрез жестове, как да прилагаме милосърдието, което е едно от главните изисквания на Великия пост: обръщането започва именно от делата на братско милосърдие“.

Кардинал Паролин дава и своя прочит на постсинодалното апостолическо насърчение Amoris Laetitia, повдигнало критики и неразбиране в католическите среди: „Смятам, че това е голям дар за всички. Преди Синода за семейството, папата казваше: „Този Синод трябва да озари Евангелието на семейството“. Тоест, Божият промисъл за семейството и същевременно реалните условия в които живее съвременното семейство: белязано от първородния грях, както цялата човешка действителност“. Според него, Amoris Laetitia е „голям импулс“ и вече дава плодовете на „обновление и придружаване на семействата намиращи се в трудни ситуации“. Колкото до критиките отбелязва: „В Църквата винаги е имало критики! Мисля, че сам папата ни даде ключа за техния прочит:  да бъдат откровени и конструктивни, за да опознаем още по-добре Божията воля и я приложим“.

Държавният ватикански секретар говори и за реформата на Римската курия: „Реформата или обръщането е фундаментално измерение в историята на Църквата, продължено от Втория Ватикански събор. Папата настоятелно напомня, че Църквата трябва винаги да бъде самата себе си, по-автентична, да се очисти от налепа на историята и стане прозрачна, за да заблести Евангелието. Ето защо папата толкова настоява за „реформа на сърцето“. „Критериите за тази реформа не са функционални, а по-дълбоки – истинското завръщане към Бог и автентичната проява на истинската същност на Църквата“.

Накрая кардинал Паролин споделя: „Онова, което ме впечатлява у папа Франциск е неговия прочит на вярата в нещата и ситуациите от които се ражда едно дълбоко спокойствие. Онази способност да гледа спокойно на нещата, знаейки че те са в ръцете на Бог, и продължава смело да върви напред. Това много ми помага в упражняването на моите отговорности и роля“.

dg/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.