Християнският живот е постоянно съзерцание на Исус

II Неделя от Великия пост

Лицето Му светна като слънце  (Матей 17, 1-9)

Литургията за Втората неделя от великия пост ни предлага Евангелието за Преображението на Исус. На Петър, Яков и Йоан, които Господ възвежда на висока планина, Небесния отец казва: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение; Него слушайте!“. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

Скъпи братя и сестри,

Евангелието на Св. Матей ни разказва за Преображението на Исус. Христос показва божествената Си слава, за да подхрани вярата в своите ученици. Не можем да вярваме в Исус, ако нямаме тази благодат. Много неща от християнската вяра не могат да се обяснят по логически начин.  Но това не означава, че вярата е безсмислена. Тертулиян през II в. казва: „Вярвам, понеже е абсурдно”. Понеже християнството не е човешка измислица, а Божие откровение, не може то да е изцяло според нашите разбирания.

В личността на Исус се съединяват старите и новите времена. Виждаме в тази библейска сцена Моисей и Илия, но и Петър, Яков и Йоан. Пророците от Стария завет и апостолите от Новия. Страданието и радостта, неща, които взаимно се изключват, по парадоксален начин са съединени в Христос, който се преобразява. Дори и в страданието има смисъл и по начина, по който го приемаме и преживяваме, се разбира на какъв етап сме в нашата вяра. Християнският живот е едно постоянно съзерцание на Исус, прославен и унижен. Божието откровение, както това на Тавор, не може да бъде разбрано само с човешки ум. Само вярата може да накара да замълчи страхът, най-вече страхът да отворим живота си за Христос.

Амин.