2017-03-02 10:00:00

Папа Франциск: Великият пост е път към победата на милосърдието


Великият пост е време да кажем НЕ на асфиксията  на духа, вследствие на омърсяващото безразличие и егоизъм, и да започнем отново да вдишваме с пълни гърди жизненото дихание на Бог, Единственият  който може да превърне нашия прах в човечество. Това каза папа Франциск в проповедта си на литургията за Пепеляна сряда, на която посипа с пепел главите на присъстващите вярващи и, която предстоятелства в сряда следобед  в базиликата  на Света Сабина на Авентинския хълм в Рим. Преди това, по традиция, в близката църква на Свети Анселм се проведе покаятелно шествие с участието на кардинали и епископи, бенедиктински и доминикански монаси и вярващи. Предлагаме пълния текст на папската проповед.

******

 „Обърнете се към Мене от все сърце  с пост, плач и ридание ...върнете се към Господа (Пс.2, 12): това е вопълът, с който пророк Йоил се обръща към народа от името на Господ; никой не е изключен: «Съберете народа, свикайте събрание, поканете старци, съберете деца и кърмачета; нека излезе младоженец от своя чертог, и невеста - от своята горница“. Целият вярващ народ е свикан да поеме пътя на вярата и обожава своя Бог, „защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината“ (Пс.2, 16).

Ние също искаме да се присъединим към този призив и се завърнем към милосърдното сърце на Отца. В началото на това  благодатно време, нека още веднъж насочим поглед към милосърдието. Великият пост е път: води ни към победата на милосърдието и над всичко онова, което иска да ни потисне или сведе до нещо, което не отговаря на достойнството на Божи чеда. Великият пост е пътя от робството към свободата, от страданието към радостта, от смъртта към живота.

Жестът на поръсването с пепел, с който започваме велокопостния период, напомня за нашето първоначално състояние: взети сме от земята, направени сме от прах. Да, но прах в любвеобилните ръце на Бог, който вдъхна своето живително дихание над всеки един от нас и иска да продължава да го прави; иска да продължава да ни дава своя жизнен полъх, който да ни спаси от полъха на други ветрове: асфиксията предизвикана от нашия егоизъм или плод на дребнави амбиции и мълчаливо безразличие; асфиксия, задушаваща духа, стесняваща светогледа, която упоява ритъма на сърцето. Живителното дихание на Бог ни спасява от тази асфиксия, която задушава нашата вяра, охлажда нашето милосърдие и заличава нашата надежда. Да живеем Великия пост е копнежът за този жизнен полъх, който нашия Отец не престава да ни предлага в калта на нашата история.

Живителното дихание на Бог ни освобождава от задушаващата асфиксия, която осъзнаваме и с която дори сме свикнали, сякаш е нещо „нормално“, въпреки последиците за нас. Струва ни се нормално, защото сме свикнали да дишаме въздух, в който надеждата е разредена, въздухът на тъгата и примирението, задушаващият въздух на паниката и враждебността.

Великият пост е време да кажем НЕ  на асфиксията на духа, вследствие на замърсяването от безразличието, от пренебрежителното мислене, че животът на другия не ме засяга; от всеки опит да банализираме живота, особено на ония, които усещат тежестта на повърхностното. Великият пост е НЕ на интоксикацията на празните думи, лишени от смисъл, на грубата и прибързана критика, на опростените анализи, които не могат да обхванат сложността на човешките проблеми, особено свързани със страдащите. Великият пост е време да кажем НЕ  на асфиксията на молитвата, успокояваща съзнанието, на милостинята за наше удовлетворение, на поста, който ни кара да се чувстваме добре. Великият пост е време да кажем НЕ на онази интимност, която изключва, която иска да достигне Бог, избягвайки Христовите рани в раните на своите братя: онази духовност, която свежда вярата до култура на гетото и на изключването.

Великият пост е време за памет, време да се замислим и се запитаме: какво би станало с нас, ако Бог ни бе затворил вратите? Какво би станало с нас без Неговото милосърдие, с което неуморно ни прощава и винаги ни дава възможност да започнем отново? Великият пост е време да се запитаме: къде щяхме да бъдем без помощта на многобройните мълчаливи лица, които по хиляди начини ни подадоха ръка и с конкретни дела ни възвърнаха надеждата, помагайки ни да започнем отначало?

Великият пост е време да започнем отново да дишаме, време да разкрием сърцата си за полъха на Единствения, способен да превърне праха ни в човечество. Не е време да си раздираме дрехите пред заобикалящото ни зло (Пс.2,13), а да сторим място в нашия живот за всичко добро, което можем да направим, освобождавайки се от онова, което ни изолира, затваря и парализира.

Великият пост е време за състрадание, за да кажем заедно с псалмопееца: „Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди“ (Пс.51,14), за да можем чрез нашия живот да те прославяме, а нашата прах – по силата на Твоя жизнен  полъх – да се превърне в "праха на любовта".

dg/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.