Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Ватикана \ Документи

Словашки свещеник, мъченик на комунизма, скоро ще бъде Блажен

Снимка на дон Тито Земан от архива на отците Салезиани в Словакия. - RV

28/02/2017 11:56

Папа Франциск одобри декретите за един Блажен и седем нови Божи раби на аудиенция за префекта на Конгрегацията за каноничните процеси за светци кардинал Анджело Амато.

Кръстният път на един „ватикански шпионин“

Бъдещият Блажен е словашкият свещеник Тито Земан, прекарал тринадесет години в затвора при строг режим и принудителен труд. Умира на 54 години след 13 години на изтезания и принудителен труд в комунистически затвор на бившата Чехословакия (1915-1969). Приемайки своя Кръстен път, дон Земан казва: «Дори да изгубя живота си, няма да го смятам за ненужен, подкрепен от мисълта, че поне един от тези на които съм помагал е станал свещеник вместо мен».

Роден е в здраво християнско семейство във Вайнори, близо до Братислава, първото от десет деца. Като дете непрекъснато е боледувал, а 10 годишен, вече оздравял, обещава на Дева Мария да посвети живота си в религиозното семейство на Дон Боско. Премества се да живее в Рим, където учи в Грегорианския университет и полага вечни обети в салезианската църква Пресвято сърце Исусово. През 1940 е ръкоположен за свещеник в Торино.

Завръщайки се в родината веднага става прицел на комунистическите преследвания. През 1950 комунистическия режим в Чехословакия забранява религиозните ордени и депортира свещеници и богопосветени в концентрационни лагери. Дон Земан организира две нелегални пътувания на млади салезианци в Торино, за да завършат обучението си и станат свещеници. На третото пътуване е разкрит. Бива арестуван, а по време на процеса е описан като изменник на родината и ватикански шпионин. На косъм е от смъртта. Комунистическият трибунал го осъжда на 25 години затвор. Това е началото на неговия Кръстен път, преминавайки стотици дни в изолация и експерименти върху кожата, принуден е ръчно да обработва материали без защита от радиоаткивния уран. През 1964 се завръща у дома, неузнаваем. Умира придружен от славата на светец, дори присъстващите на погребението доносници на режима го описват в досиетата като мъченик, страдал заради своята Църква.

Живот отдаден за болните

Сред новите Божи раби, на които са признати георични добродетели, е италианския лекар Виторио Транканели. Роден през 1944, от брака с Лия Сабатини имат едно дете, но след това осиновяват още седем. Работата му като хирург в болницата в Перуджа смята за мисия. В центъра на неговия живот е болния човек. Заедно със съпругата му учредяват асоциация за прием на жени и деца с тежки увреждания. Но той също преминава страданията от многобройни болести. Умира на 54 години, а малко преди да издъхне повиксва при себе си съпругата си и децата и им казва: „Затово си струва да се живее. Дори да бях бях станал някой голям човек, да имах много пари в банката или да притежавам много къщи, какво щях да взема със себе си? Какво щях да поднеса на Бог? Сега ще му поднеса любовта, която дадохме на другите“.

Светлина от Перу, Мексико и Испания

Останалите Божи раби са италианския свещеник дон Антонио Проволо от диоцеза на Верона (1801-1842), основател на Обществото на Мария за глухонеми; Октавио Ортис Ариета (1878-1958), първият салезианец от Перу и епископ на Чачапояс в продължение на 37 години; мексиканският отец йезуит Антонио Мартинес де Орбе (1856 -1929), основател на Сестрите на Божествения Пастир; испанската монахиня МерседесКабезас Тереро (1911-1993), основателка на Мисионерките Работнички на Пресвятото Сърце Исусово; испанският мирянин Пиетро Хереро Рубио (1904-1978), уважаван педиатър, известен със свеято изключително благородство и молитвен живот; италианската монахиня Лучия Рипамонти (1909-1954), от Конгрегацията на сестрите на милосърдието, пример за саможертва, смирение и милосърдие за нейните посестрими.

dg/ rv

 

28/02/2017 11:56