Послание на папа Франциск за XXV Световен ден на болните

Удивление от това, което Бог върши: "Всемогъщият ми стори велико нещо..." (Лука 01:49)\

Скъпи братя и сестри,

На 11 февруари, се отбелязва XXV Световен ден на болните в цялата Църква и по специален начин в Лурд. Темата на празника тази година е "Удивление от това, което Бог върши:" Всемогъщият ми стори велико нещо..."". (Лука 1, 49). Учреден от моя предшественик свети Йоан Павел II през 1992 г., и за пръв път отбелязан в Лурд на 11 февруари 1993 г., този ден е възможност да размишляваме по-специален начин за нуждите на болните и, като цяло, за всички страдащи. Той също е повод за тези, които така щедро подпомагат болните, като се започне от членовете на семейството, здравните работници и доброволците, да отдадат благодарност за даденото им от Бог призвание да придружават нашите немощни братя и сестри. Освен това, този празник дава обновена духовна енергия на Църква, за да извършва все по-пълно тази основна част от мисията си, която включва служение за бедните, болните, страдащите, отхвърлените и маргинализираните (вж Йоан Павел II, Motu proprio Dolentium Hominum, 11 февруари, 1985, 1). Със сигурност, моментите на молитва, Евхаристийните литургии и отслужването на тайнството Елеосвещение на болните, споделянето с тях, както и биоетичните и богословско-пастирски семинари, които ще се проведат в Лурд през тези дни, ще донесат нов и значителен принос в това служение.

В този момент, духовно заставам пред пещерата в Масабиел, пред статуята на Непорочната Дева, в която Всемогъщият стори велики неща за изкуплението на човечеството. Изразявам близостта си към всички вас, наши страдащи братя и сестри и вашите семейства, както и признателността си към всички тези, които по различни начини, служат в здравните заведения в целия свят, които работят с професионализъм, отговорност и всеотдайност за вашите грижи, лечение и ежедневно благосъстояние. Насърчавам всички вас, болните, страдащите, лекарите, медицинските сестри, членовете на семействата и доброволците да съзрете в Мария, Здраве на болните, сигурен знак за Божията любов към всяко човешко същество и модел на себеотдаване на волята Му. Нека винаги намерите с вяра, подхранвана от Словото и от Тайнствата, необходимата сила да обичате Бог, дори в болест и страдание.

Подобно на Света Бернадета ние стоим пред зоркия поглед на Богородица. Скромната девойка от Лурд разказва, че Девата, която тя нарича "Красива госпожа", я гледа както един човек гледа друг. Тези прости думи описват пълнотата на една връзка. Бернадета, бедна, неграмотна и болна, чувства, че Богородица я гледа като личност. Красивата госпожа се обръща към нея с уважение и без снизхождение. Това ни напомня, че всеки човек е, и винаги остава, човешко същество и трябва да се третира като такова. Болните и тези, дори с най-тежки увреждания, имат свое собствено неотменимо достойнство и мисия в живота. Те никога не се превръщат в обекти. Дори когато понякога изглеждат напълно пасивни, в действителност, никога не са такива.

След посещението си в пещерата, благодарение на молитвата си, Бернадета превърна слабостта си в опора за другите. Със своята любов, тя можа да обогати ближните си и, преди всичко, да предложи живота си за спасението на човечеството. Фактът, че Красивата госпожа поиска от нея да се моли за грешниците ни напомня, че болните и страдащите желаят не само да бъдат излекувани, но и да живеят истински християнски живот, дори да го дарят като автентични мисионери ученици на Христос. Богородица предаде на Бернадета призванието да служи на болните и я призова да стане Сестра на милосърдието, мисия, която тя прие по образцов начин и така се превърна в модел за всеки здравен работник. Нека да помолим Непорочната Богородица за благодатта винаги да се отнасяме към болните като личности, които със сигурност се нуждаят от помощ, понякога дори за най-простите неща, но, които имат специфичен дар да споделят с другите.

Погледът на Мария, Утеха на наскърбените, осветява лицето на Църквата в ежедневните и ангажименти към страдащите и тези в нужда. Скъпоценните плодове на тази загриженост за света на страданието и болестите са причина за благодарност към Господ Исус, който в подчинение на волята на Отца се превърна в един от нас, дори понасяйки смърт на кръста за изкуплението на човечеството. Солидарността, показана от Христос, Божият Син, роден от Мария, е израз на Божието милосърдно всемогъщество, което се проявява в живота ни - особено, когато, този живот е крехък, пълен с болка, смирен, маргинализиран и страдащ - и го изпълва със силата на надеждата, която ни подкрепя и ни дава възможност да се изправим отново.

Това голямо богатство на хуманизъм и вяра не бива да се разпилява. Вместо това, трябва да ни вдъхнови да говорим открито за нашите човешки слабости и да се справим с предизвикателствата, стоящи пред днешните здравеопазване и технологии. В този Световен ден на болните, нека да открием нов стимул да работим за развитието на културата на зачитане на живота, здравето и околната среда. Нека този ден също вдъхнови обновяване на усилията за защита целостта и достойнството на личността, не на последно място, чрез правилен подход към биоетичнитe въпроси, защитата на уязвимите и опазването на околната среда.

По повод на този XXV Световен ден на болните, подновявам отново молитвената си подкрепа и насърчение за лекарите, медицинските сестри, доброволците и всички богопосветени мъже и жени, ангажирани в служениетo на болните и нуждаещите сe; за църковните и държавни институции, които работят в тази насока; и за семействата, които с любов се грижат за своите болни. Моля се всички да бъдат радостни знаци за присъствието на Божията любов и да подражават на ярките свидетелства на толкова много приятели на Бог, в това число свети Йоан Божи и Свети Камил де Лели, покровители на болниците и здравните работници, и света Майка Тереза от Калкута, мисионерка на Божието милосърдие.

Скъпи братя и сестри - болни, здравни работници и доброволци, - призовавам ви да се присъедините към молитвата ми към Богородица. Нека майчиното и застъпничество поддържа и придружава вярата ни и да измоли за нас от Христос, нейния Син, надежда по нашия път към изцеление и здраве, чувство на братство и отговорност, ангажимент за цялостното човешко развитие и радост от чувството на благодарност, всеки път когато ни изумява със своята вярност и милосърдие.

О Мариьо, Майко наша,

в Христос прие всеки от нас като свое чедо,

подкрепи увереното очакване на нашите сърца,

помогни ни в немощ и страдание,

води ни към Христос, Твоят Син и наш брат,

и ни помогни да се поверим на Отец,

Който върши велики неща.

Уверявам всички вас в постоянната си молитва и от сърце ви отправям апостолическия си благослов.

8 декември 2016, празник на Непорочното Зачатие

Папа Франциск

превод Бистра Пищийски