Папа Франциск: надеждата е извор на взаимна утеха и мир

„Не е възможно да се надяваме сами, защото християнската надежда не притежава лично или индивидуално измерение, а колективно, църковно“. С този апел да се живее в пълнота вярата, в нейното социално измерение, папа Франциск завърши своята катехистична беседа на генералната аудиенция с вярващите и поклонниците в Рим, която проведе във ватиканската аула „Павел VI“. При поздравите към присъстващите в края на срещата, папата прикани вярващите да измолят заедно с него молитвата „Отче наш“ за „нашите братя и сестри от племето „Рихинга“, мюсюлмански бежанци, прокудени от Мианмар. Папата припомни, че на 8 февруари Църквата възпоменава света Джузепина Бакита, суданска рабиня, която като дете става жертва на трафика на хора от Африка и се озовава в Европа като мигрант. Поради тази причина на днешния ден Църквата отбелязва Международния ден за молитва и размисъл срещу трафика на хора по инициатива на папа Франциск и организиран от Съюза на Висшите духовни настоятели.

В преизпълнената аула „Павел VI“ папа Франциск насочи вниманието на присъстващите върху откъс от първото послание на свети Павел до Солуняните (5, 14-18), в което Апостолът призовава всички реалности, съставящи християнската общност да се молят едни за други и да се подкрепят взаимно.

„Не случайно – открои папата – апостолът от Тарс се обръща преди всичко към онези на които е поверено пасторското ръководство и отговорност. Те са първите, които са призовани да подхранват надеждата и това е така не защото са по-добри от другите, а по силата на едно божествено служение, което надхвърля далеч техните сили. Поради тази причина – уточни епископът на Рим – те имат още по-голяма нужда от уважение, разбиране и доброжелателна подкрепа от всички“.  

 Особено внимание – подчерта папа Франциск – „трябва да се отдели на онези братя и сестри, които най-много са заплашени да загубят надеждата, да изпаднат в отчаяние, т.е. на онзи, който е обезкуражен, слаб, който е се чувства сломен от тежестта на живота и личните грешки и няма сили да се изправи“.

Ето защо „състраданието и утехата са формата, която трябва да придобие близостта и сърдечността на Църквата към тези хора, дори когато – прибави папата – те не принадлежат на християнската общност“. Това свидетелство – подчерта настойчиво папа Франциск – „трябва да отекне с цялата си сила и извън Църквата, в социалния и граждански контекст, като апел да не се изграждат стени, а мостове, да не се отговоря на лошото с лошо, а лошото да се побеждава с доброто, обидата с прошката и да се живее в мир с всички“.

„Това е Църквата, която приема силните и същевременно нежни черти на любовта, и която ни помага да разберем, че за да бъде подхранвана надеждата се нуждае несъмнено от едно „тяло“ в което различните членове се подкрепят и оживяват взаимно“.

Ето защо – настоя папа Бергоьло – „за да се подхранва и култивира надеждата е необходимо да се отворим за ближните. Това е така, защото онзи, който се затваря в собственото благополучие и удоволствия, който мисли, че всичко му е наред, не познава надеждата“. Поради тази причина „онзи, който предоставя най-хубавото и най-силното свидетелство е онзи, който всекидневно е изправен пред изпитания, несигурност и осъзнава своето ограничение. Този човек знае, че отвъд тъгата, подтисничеството и неизбежността на смъртта, последната дума ще бъде тази на Бог и ще бъде дума на милосърдие, живот и мир“.

В края на аудиенцията, в контекста на днешния Ден за молитва и размисъл срещу трафика на хора, който тази година е посветен по-специално на децата и подрастващите, папата пожела да насърчи „всички онези, които по различни начини помагат на поробените и малтретирани малолетни да се освободят от този бич, давайки глас на нашите най-малки братя, унижени в тяхното достойнство. Необходимо е – апелира папата – да се положи всяко усилие за премахването на тази срамна и недопустима престъпност“.

Импровизирайки папа Франциск подчерта, че този ден се чества именно днес, защото Църквата възпоменава света Джузепина Бакита, „тази поробена, малтретирана и унижена в Африка девойка, която без да губи надежда и вяра, пристига като мигрант в Европа, където се чувства призована от Господ и става монахиня. Нека се молим на света Джузепина Бакита за всички, за всички мигранти, бежанци, за всички малтретирани и експлоатирани, които страдат много и за всички прокудени мигранти. По-специално искам с вас да се моля за нашите братя и сестри от племето „Рохинга“, които са прокудени от Мианмар. Те не са християни, но са добри хора, те са наши братя и сестри, които страдат вече дълги години. Нека се молим за тях и ви приканвам да молим нашия Отец, който е на небесата,всички заедно за нашите братя и сестри от племето „Рохинга“.

svt/ rv