“Silence“: Мартин Скорсезе изследва мълчанието

От 12 януари по кината в Италия се прожектира "Silence" на режисьора Мартин Скорсезе, посветен на „скритите християни", преследвани в Япония през XVІІ век. Филмът е създаден по романа на известния японски автор на исторически бестселъри Шюсаку Ендо и се наложи незабавно по кината като класика на вяра и милосърдие. Майката на автора е католичка, самият той приема католицизма на 12- годишна възраст. Религиозната му принадлежност води до постоянен тормоз от съучениците му поради засилването на националистическите тенденции в окупираната от Япония Манджурия.                                                        

Макото Фуджимура, артист и богослов от японски произход, третира отношенията между красота, духовност и мълчание в есе, появило се в Съединените Щати през последните месеци. В романа на Шюсаку Ендо („Мълчанието“ от 1966 г., преиздаден от Корбачо) и интерпретиран в дългоочаквания филм, режисиран от Мартин Скорсезе, вече по световните екрани, изображенията играят жизненоважна роля. Сред малките култови предмети, съхранени тайно от „Киришитан“, „скритите християни", преследвани в Япония около 1630, е Христос, увенчан с трънения венец, чиито образ в сценария, написан от самия Скорсезе заедно с Джей Кокс, представлява може би най-силното внушение.

Това лице с добро и непоколебимо изражение се връща често в съзнанието на отец Родригес (великолепно интерпретиран от актьора Андрю Гарфийлд), един от двамата млади йезуити (другият, отец Гарупе, пресъздаден от Адам Драйвър). Двамата отци са се сдобили с разрешение да достигнат Япония, за да последват своя духовен водач, отец Кристовао Ферейра (Лиам Нийсън, отново в роля, посветена на религията, тридесет години след „Мисия“ на Ролан Жофе). Според източници, които могат да се считат за достоверни, Ферейра не е издържал на мъченията и е извършил деяние на отстъпничество, толкова по-скандално, имайки предвид забележимата репутация на безстрашен евангелизатор, която дотогава придружавала свещеника.

Дори в това отричане, образът е изключително силен. За да разобличат християните, японските власти попадат в капана на „Фумие“, вид изображения върху плочки, на които са пресъздадени религиозни теми като Разпятието или Рождество Христово, плочки, които „заподозрените“ се насилствено принудени да тъпчат, за да покажат своето презрение към Deus Sama (името, отредено за библейския Бог). Първоначално „Фумие“ не представляват религиозни изображения, а са създадени от гонителите с полицейски цели. И все пак, парадоксално, „иконите“, в крайна сметка, са осветени от жертвата на мъчениците. Екзекуциите следват една друга по  ужасен, натрапчив начин за жертвите, но не по-малко натрапчив, чрез бавния ритъм на кинематографско изображение - за безсилния зрител.

„Мълчанието“ е филм, който със своята непосредственост, присъща на класиката,  дава светлина върху духовното, което винаги придружава филмите на Скорсезе, в конфронтация между вина и прошка, грях и изкупление, болка и милосърдие.

В същото време открито продължава урока от незабравимия филм на Акира Куросава, който още през 1990 г. е наел Скорсезе в екипа на „Сънища“. Въпреки, че следва педантично литературния първоизточник, Silence се отличава от книгата на Ендо чрез минималистичен детайл в крайната кадровка - изображение, разбира се. Не би могло да бъде другояче.

arinal/ avv