Папата: властта на Исус е служение, близост и последователност

Исус имаше власт, защото служеше на народа, бе близо до хората и бе последователен, а не както правеха законниците, които че мислеха за князе. На тези три характеристики на Христовата власт се спря папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Евангелският откъс, предложен от литургията и от който папа Франциск почерпи вдъхновение за своята проповед, говори за удивлението на народа, защото Исус поучава „като такъв, който има власт, а не като книжниците“ (Мк. 1, 22). „Книжниците имаха власт над народа, но онова на което поучаваха не влизаше в сърцето на хората, докато властта на Икук бе реална: той не бе „изкусител“, а поучаваше на Закона до последната запетайка, поучаваше на Истината, но с власт“. Папата се спря по-специално на трите характеристики, които разграничават властта на Исус от тази на законниците. „Исус поучава със смирение и казва на учениците си, че най-големя сред тях да бъде като този, който служи: да стане малък“, докато фарисеите се чувстваха като князе“, посочи папа Франциск:

„Исус служеше на хората, обясняваше нещата, за да може народа да ги разбере добре: Той бе в служба на хората. Държеше се като слуга, а това Му даваше власт. Докато законниците, които хората слушаха и почитаха, но не чувстваха да имат власт на тях, притежаваха психологията на князе: „ние сме учители, князе, ние ви поучаваме. Ние не служим: ние заповядваме, вие слушате и изпълнявате“. Исус никога не се мислеше за княз: Той винаги бе слуга на всички, а това Му даваше власт“.

Другата характеристика, която различава властта на Исус от тази на фарисеите бе близостта Му. „Исус не бе алергичен към хората: докосваше прокажените, болните, и не се изпитваше погнуса от тях, докато фарисеите презираха бедните и необразованите хора и им харесваше да се разхождат добре облечени по площадите“, поясни папата.

„Те бяха отдалечени от народа, не бяха никога близо до него; Исус бе винаги близо до народа и това Му даваше власт. Законниците притежаваха една клерикална психология: поучаваха с клерикална власт. На мен ми харесва много близостта до хората на Блажен Павел VI; в 48 параграф на Evangelii Nuntiandi се вижда сърцето на пастира, който е близо до народа; именно там е властта на този папа, в неговата близост. Първи, слуга, в служба и със смирение“.

Третата характеристика разграничаваща властта на Исус от тази на законниците е неговата последователност. „Исус живееше онова, което проповядваше. Съществуваше една хармония между онова, което мислеше, чувстваше и правеше“, поясни папата. Онзи, който се чувстваше като княз – отбеляза папа Франциск – „имаше клерикално поведение, беше лицемер, защото казваше едно, а вършеше друго“. Не веднъж – припомни папата – „Исус осъжда тази непоследователност, наричайки фарисеите и законниците лицемери“. Онзи, който се чувства като княз, който се държи клерикално, който е лицемер не притежава власт. Казва истината, но без власт. Докато Исус, който е смирен, който е в служба и близо до хората, който не презира и е последователен притежава власт, която Божия народ долавя!“.

За пример папата посочи притчата за „Добрия самарянин“. Покрай оставения сред пътя умиращ човек, минава един свещеник, който го подминава, защото вероятно си мисли, че ако го докосне ще стане „нечист“. Минава и един левит, който ако беше помогнал на умиращия, след това трябваше да отиде и свидетелства пред съда, затова и той го подминава. Накрая минава един самарянин, един грешник, който изпитва състрадание към умиращия. Но в притчата има и едно друго действащо лице: съдържателя на гостоприемницата, който остава изумен от поведението на самарянина. „Това – завърши папата – е същото изумление на народа пред властта на Исус: една смирена и в служба на другия власт, една власт близо до хората и последователна“.

svt/ rv