Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Документи

Папата: ненасилието: модел на политика за мир

Папа Франциск на площад Св.Петър пуска гълъб, символ на мира - RV

02/01/2017 00:00

„Ненасилието, модел на политика за мир“ е заглавието на посланието на папа Франциск за Световния ден на мира, който се отбелязва на 1 януари 2017. Папата се обръща  не само към народи, държавни ръководители и религиозни лидери, а към всички хора с добра воля, като подчертава, че „ненасилието е стил на живот, който трябва да стане „основна характеристика в нашите решения“, както в семейството, така и между държавите.

Днес сме свидетели на една „ужасна световна война на части“, пише папата в посланието. Това насилие „на части“, предизвиква огромни страдания: от тероризма до „злоупотребите с мигранти“ и „разрушаването на природата“. Резултатът е „ескалация на смъртоносни конфликти“ от които се облагодетелстват малък брой „господари на войната“. Папата предупреждава, че „насилието не е лек за съвременния фрагментиран свят“ и поставя акцент върху „големите количества ресурси предназначени за военни цели“, отнети от по-голяма част от световното население.

Също Исус е живял във време на насилие и „неуморно е проповядвал безусловната Божия любов“, пише папата в посланието. „Исус е трасирал пътя на ненасилието, който преминава до кръстната смърт, чрез която реализира мира и разрушава неприятелството“. Всичко това показва, посочва папата, че „да бъдеш последовател на Исус днес, означава да се присъединиш към неговото предложение за ненасилие“. „Любовта към неприятеля е същността на „християнската революция“.

Папата посочва примера на някои християнски и нехристиянски личности, прилагали ненасилието в своя живот, като Майка Тереза Калкутска, Мартин Лутър Кинг и Ганди. „Ненасилието, прилагано решително и последователно, носи внушителни резултати“, пише папата като посочва жени –лидери за ненасилието, като Лейма Гбове и хиляди либерийски жени организирали молитвени срещи и мирни протестни манифестации, постигайки с това преговори на високо равнище за прекратяване на гражданската война в Либерия. Франциск цитира и св.Йоан Павел II, както и мирните усилия на мъже и жени от Източна Европа, спомогнали за  рухването на комунистическите режими.

Папата отделя специално внимание на семейството – първото място в което може да се изпита „радостта от любовта“ и се поеме по пътя на ненасилието. Затова призовава „радостта от любовта в семейството да се разпространяват в света и озарят обществата“.  Франциск призовава също за обезоръжаването и забраната на производство и разпространение на ядрени оръжия и със същата спешност апелира за прекратяване на домашното насилие и злоупотребите с деца и жени. Припомняйки св.Тереза на Младенеца Исус, папата призовава за мир чрез „ежедневни жестове, които могат да прекъснат логиката на насилието, експлоатацията и егоизма“.

„Изграждането на мира чрез ненасилието е необходим елемент в усилията на Църквата за ограничаване употребата на сила“, пише папа Франциск. „ Чрез Словото на планината, Исус ни предлага „учебник за изграждането на мира“. Това е програма и предизвикателство за политическите и религиозните лидери, за международните институции, за ръководителите на предприятия и медиите по целия свят“, посочва папата. Това е „предизвикателство за изграждането на едно общество, общност или предприятие с миротворчески стил; да се даде доказателство за милосърдие и отказ от изключване на хората и разрушаване на природата“. Работейки по този начин означава „да се избере солидарността като стил за изграждането на историята и социалното приятелство. Активното ненасилие е начин да се покаже, че единството е наистина най-могъщото и плодотворно средство пред конфликта. Всичко в света е взаимосвързано“.

Ненасилието: модел на политика за мир

1. В началото на тази Нова година, отправям най- искрените си пожелания за мир на народите и нациите в света, на ръководителите на държавите и правителствата и на религиозните, гражданските и обществените водачи. Пожелавам мир на всеки мъж, жена и дете и се моля, Божият образ и подобие във всеки човек да ни позволи да разпознаем едни други като свят дар с огромно достойнство. Нека да зачитаме това "най-дълбоко достойнство", особено в ситуации на конфликт и да превърнем активното ненасилие в начин на живот.

Това е петдесетото послание за Световния ден на мира. В първото, Блажен папа Павел VI, се обърна към всички народи, не само към католиците, с крайна яснота: "Мирът е единствената истинска посока на човешкия прогрес - не напрежението, предизвикано от амбициозен национализъм, нито насилствените завоевания, нито репресиите, които служат като опора на фалшив граждански ред". Той предупреди за "опасността от вярването, че международните спорове не могат да бъдат решени по пътя на разума, чрез преговори, основани на закона, справедливостта, и честността, а единствено с помощта на възпиращи и смъртоносни сили". Вместо това, позовавайки се на енцикликата Pacem in Terris на своя предшественик Свети Йоан XXIII, той възхвали "смисълa и любовта към мира, основан на истината, справедливостта, свободата и любовта", думи, които не са загубили нищо от своето значение и неотложност през последвалите петдесет години.

По този повод, бих искал да се спра на ненасилието като модел на политика за мир. Моля се на Бог да помогне на всички нас да култивираме ненасилието в най- дълбоките си мисли и ценности. Нека милосърдната любов и ненасилието да ни ръководят в отношението ни един към друг като индивиди, в обществото и в международния живот. Когато жертвите на насилие устоят на изкушението за отмъщение, те се превръщат в най-надеждни герои в ненасилствените процеси на изграждане на мира. Нека ненасилието, както на местно и ежедневно ниво така и в международния ред, се превърне в отличителен белег на нашите решения, взаимоотношения и действия, и на политическия живот във всичките му форми.

Съкрушен свят

2. Докато миналият век позна опустошението на две смъртоносни световни войни, заплахата от ядрена война и многобройни конфликти, днес, за съжаление, се оказваме въвлечени в ужасяваща световна война, воювана “на парче”. Трудно е да определим, дали светът днес е повече или по-малко изпълнен с насилие, отколкото в миналото или дали съвременните средства за комуникация и мобилността, които характеризират нашата епоха, ни правят по-наясно с насилието или по-привикнали към него.

Във всеки случай, наясно сме, че това насилие "на парче", от всевъзможни видове и степени, причинява големи страдания: войните в различни страни и континенти, тероризмът, организираната престъпност и непредвидимите актове на насилие, злоупотребите, изпитвани от мигрантите и жертвите на трафика на хора и опустошаването на околната среда. На къде ни води това? Може ли насилието да постигне някаква цел с дълготрайна стойност? Или просто води до отмъщение и цикъл от смъртоносни конфликти, от които се възползват само няколко "войнолюбци"?

Насилието не е лек за нашя наранен свят. Противодействието на насилието с насилие, в най-добрия случай, воид до принудени миграции и неизменно страдание, защото огромни количества ресурси се пренасочват към военни цели, далеч от ежедневните нужди на младите хора, семействата, живеещи в лишения, възрастните, болните и по-голямата част от хората в нашия свят. В най-лошия, до смъртта, физическа и духовна, на много хора, ако не и на всички.

Благата Вест

3. Самият Исус живя във времена на насилие. И все пак Той учи, че истинското бойно поле, където насилието и мирът се срещат, е човешкото сърце: "Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат злите помисли" (Мк 7:21). Посланието на Христос предлага радикално позитивен подход. Той неизменно проповядва Божията безусловна любов, която приветства и прощава. Той учи последователите си да обичат враговете си (срв Мт 5:44) и да обръщат другата си страна (срв Мт 5:39). Исус очерта пътя на ненасилието, когато спря обвинителите на жената, уловена в прелюбодейство, готвейки се да я убият с камъни(срв Йоан 8: 1-11) и когато, в нощта преди да умре, каза на Петър да прибере меча си (срв Мт 26:52). Той вървя по този път до самия край, до кръста, чрез който постигна мира и сложи край на враждебността (срв Еф 2: 14-16). Който приема благовестието на Исус е способен да признае насилието в себе си и да се изцели с Божията милост, превръщайки се в средство за помирение. По думите на Свети Франциск от Асизи: "Като възвестявате мир с устата си, уверете се, че имате по-голям мир в сърцата си".

Да бъдем истински последователи на Исус днес означава също да приемем Неговото учение за ненасилието. Както моят предшественик Бенедикт XVI посочи, това учение "е реалистично, защото си дава сметка, че в света има твърде много насилие, твърде много несправедливост и поради това, тази ситуация не може да се преодолее освен ако и се противопоставим с повече любов, с повече доброта. Това "повече" идва от Бог". След което подчерта: "За християните ненасилието не е просто тактическо поведение, но начин на съществуване, отношението на човек, който е толкова убеден в Божията любов и сила, че не се страхува да се противопосави на злото единствено с оръжията на любовта и истината. Любовта към врага представлява ядрото на "Християнската революция". Евангелската заповед да обичаме враговете си (вж Лука 6:27) "с право се счита за Магна харта на християнското ненасилие. Тя не означава да се примирим със злото ..., но да отговорим на злото с добро (вж Рим 12: 17-21), и по този начин да прекъснем веригата на несправедливостта".

По-могъщо от насилието

4. Понякога се смята че ненасилието означава предаване, липса на ангажираност и пасивност, но това не е така. Когато Майка Тереза получи Нобелова награда за мир през 1979 г., тя ясно заяви собственото си послание за активно ненасилие: "В нашето семейство не се нуждаем от бомби и оръжия или да унищожим, за да постигнем мир, а просто да бъдем заедно, да се обичаме един друг ... И така ще успеем да преодолеем цялото зло, което е в света ". Защото силата на оръжията е измамна. "Докато трафикантите на оръжия вършат работата си, обикновени миротворци, дават живота си, за да помогнат на някой, а след това на още един и още един и още един"; за такива миротворци, Майка Тереза е "символ, икона на нашето време". През септември имах голямата радост да я провъзглася за светица. Възхвалих готовността и да се предостави на разположение на всички "като приемаше и защитаваше човешкия живот, този на неродените и този на изоставените и отхвърлените ... Тя се преклони пред изнемощелите, оставени да умрат край пътя, виждайки в тях даденото им от Бог достойнство; тя издигна гласa им пред силните в този свят, за да могат те да признаят вината си за престъпленията - престъпленията! - на бедността създадена от самите тях". В отговор, мисията и - и в нея пресдтавлява хиляди, дори милиони хора - бе да достигне до страданието, с щедра всеотдайност, докосвайки и превръзвайки всяко наранено тяло, лекувайки всеки разрушен живот.

Решаващата и последователна практика на ненасилието произвежда впечатляващи резултати. Постиженията на Махатма Ганди и Кхан Абдул Гафар Кхан в освобождението на Индия и на д-р Мартин Лутър Кинг в борбата с расовата дискриминация, никога няма да бъдат забравени. Жените особен често са лидери на ненасилието, както например Леймах Гбови и хилядите либерийски жени, които организираха молитвени срещи и ненасилствен протест, който доведе до мирни преговори на високо равнище, за слагане край на втората гражданска война в Либерия.

Нито пък можем да забравим съдбовното десетилетие, коeто завърши с падането на комунистическите режими в Европа. Християнските общности дадоха своя принос с настоятелната си молитва и смели действия. Особено влиятелни бяха служението и учението на Свети Йоан Павел II. Разсъждавайки върху събитията от 1989 г. в своята енциклика Centesimus Annus от 1991, моят предшественик подчерта, че епохалната промяна в живота на индивиди, нации и държави, се случи "с помощта на мирен протест, използвайки само оръжията на истината и справедливостта". Този мирен политически преход стана възможен от части "поради ненасилствената ангажираност на хората, които, макар и отказвайки да се подчинят на силата на властта, успяваха отново и отново да намират ефективни начини да свидетелстват за истината". Той продължава: "Нека хората да се научат да се борят за справедливост, без насилие, отказвайки се от класовата борба в своите вътрешни спорове и войната в международните".

Църквата се ангажира с изпълнението на ненасилствени стратегии за насърчаване на мира в много държави, призовавайки дори най-закоравелите страни към усилията за изграждане на справедлив и траен мир.

Такива усилия в полза на жертвите на несправедливост и насилие не са характерни единствено за Католическата църква, но са типични за много религиозни традиции за които "състраданието и ненасилието са съществени елементи, определящи начина на живот". Категорично повтарям, че "нито една религия не е терорист". Насилието осквернява името на Бог. Нека никога не се уморим да повтаряме: "Името на Бог не може да се използва, за оправдание на насилието. Мирът единствено е свят. Мирът е свят, а войната не! "

Вътрешните корени на политиката на ненасилие

5. Ако насилието има своя източник в човешкото сърце, то от съществено значение е ненасилието да се практикува първо и преди всичко в семейството,. Това е част от тази радост на любовта, която описах в Насърчението Amoris Laetitia, резултат от двегодишната работа на Църквата относно брака и семейството. Семейството е незаменимото място, където съпрузи, родители и деца, братя и сестри, се научават да общуват и да показват щедра загриженост един за друг и в което търкания и дори конфликти трябва да бъдат решени не със сила, а чрез диалог, уважение, грижа за благото на другия, милосърдие и прошка. От недрата на семейството, радостта от любовта се разпростира в света и се излъчва в цялото общество. Етиката на братството и мирното съжителство между хората и народите не може да се основава на логиката на страх, насилие и тесногръдие, а на отговорност, уважение и искрен диалог. Ето защо, пледирам за разоръжаване и за забраната и премахването на ядрените оръжия: ядреното подтискане и заплахата от взаимно гарантирано унищожение са неспособни да установят подобна етика. Призовавам със същата неотложност за слагане край на домашно насилие и злоупотребата с жени и деца.

Юбилеят на Милосърдието, който приключи през ноември, насърчи всеки един от нас да погледнем дълбоко в себе си и да направим място за Божието милосърдие да влезе там. Юбилеят ни помогна да осъзнаем колко много и различни са индивидите и социалните групи, третирани с безразличие и подложени на несправедливост и насилие. Те също са част от нашето "семейство"; те също са наши братя и сестри. Политиката на ненасилието трябва да започне от дома и след това да се разпространи сред целия човешки род. "Света Тереза от Лизьо ни призовава да практикуваме малкия път на любовта, да не пропускаме възможности за добра дума, за усмивка или малък жест, който поражда мир и приятелство. Една цялостна екология се състои също от прости ежедневни жестове, които прекъсват логиката на насилие, експлоатация и егоизъм".

Моят призив

6.Изграждането на мира чрез активно ненасилие е естествено и съответстващо допоълнение към продължителните усилия на Църквата за ограничаване на употребата на сила, чрез прилагането на морални норми; тя прави това чрез участието си в работата на международни институции и чрез компетентния принос на многобройни християни в изготвянето на законодателства на всички нива. Самият Исус предлага "наръчник" за тази стратегия на миротворството в Проповедта на планината. Осемте Блаженствата (вж Мат 5, 3-10) предоставят портрет на човека, който може да се опише като благословен, добър и автентичен. Блажени кротките, ни казва Исус, милостивите и миротворците, тези, които са чисти по сърце и тези, които са гладни и жадни за справедливост.

Да прилагат Блаженствата при упражняването на съответните си отговорности е също програма и предизвикателство за политически и религиозни лидери, ръководители на международни институции и бизнес и медийни корпоративни лидери. Предизвикателство да изграждат обществото, общностите и бизнеса, за който са отговорни, в качеството на миротворци. Това означава да покажат милосърдие, отказвайки да отриват другите, да вредят на околната среда или да побеждават на всяка цена. За постигнето на това се изисква "желанието да се изправим директно пред конфликта, да го решим и да го превърнем в брънка във веригата на новия процес". Да се действа по този начин, означава да се избере солидарността като начин за правене на историята и изграждането на атмосфера на приятелство в обществото. Активното ненасилие е начин да се покаже, че единството е наистина по-мощно и по-ползотворно от конфликта. Всичко в света е взаимно свързано. Разбира се различията може да предизвикат търкания. Но нека да ги посрещнем конструктивно и без насилие, така че "напреженията и опозициите да могат да постигнат едновременно разнообразие и единство, носещо нов живот", запазвайки "най-ценните възможности за двете страни".

Обещавам съдействието на Църквата във всички усилия за изграждането на мир чрез активно и креативно ненасилие. На 1 януари 2017 г. новото Ведомство за Насърчаване на цялостното човешко развитие ще започне своята работа. Това ще помогне на Църквата да насърчава по все по-ефективен начин "безценното благо на справедливостта, мира и грижата за творението" и грижата за "мигрантите, нуждаещите се, болните, отхвърлениете и маргинализираните, лишените от свобода и безработните, както и жертвите на въоръжени конфликти, природни бедствия и всички форми на робство и изтезания". Всяко действие в тази насока, колкото и скромно, помага за изграждане на свят без насилие, първата стъпка към справедливост и мир.

В заключение

7.По традиция, подписвам настоящото послание на 8 декември, празникът на Непорочното зачатие на Света Богородица. Мария е царицата на мира. При раждането на сина й, ангелите отдадоха слава на Бог и пожелаха мир на земята, на мъжете и жените с добра воля (вж Лука 2:14). Нека я помолим за напътствие.

"Всички ние искаме мир. Много хора го изграждат всеки ден, чрез малки жестове и действия; много от тях страдат, но търпеливо упорстват в усилията си да бъдат миротворци ". Нека през 2017 г се посветим с молитва и действие да прогоним насилието от нашите сърца, думи и дела, и да се превърнем в миролюбиви хора и да изградим мирни общности, които се грижат за нашия общ дом. "Нищо не е невъзможно, ако се обрънем към Бог в молитва. Всеки може да бъде творец на мира".

bp/ rv

02/01/2017 00:00