Папата: майките са най-силният антидот срещу егоизма и апатията

„Майките са най-силният антидот срещу нашите индивидуалистични и егоистични наклонности, срещу нашата затвореност и апатия. Общество без майки не само ще е едно безчувствено общество, но и общество, което е загубило сърцето си“. Това каза папа Франциск в проповедта си на литургията за началото на годината в празника на Дева Мария Богородица, която предстоятелства във ватиканската базилика „Свети Петър“. В проповедта си папата се спря на „корозивната болест, да се чувстваме духовно сираци, на загубата на способността да изпитваме нежност и удивление, милост и състрадание“. Когато гледаме Дева Мария – каза папата – „на лицето отново грейва усмивка, защото отново се чувстваме народ“.

Папа Франциск припомни „смиреното поведение на Мария: една жена, която знае как да пази, да закриля в сърцето си преминаването на Бог в живота на своя народ“. В евангелията – продължи папата – „Мария е представена като жена, която говори малко, без да се самоизтъква, а с внимателен поглед, който умее да закриля живота и мисията на своя Син и затова, всичко онова , което Той обича“.

Дева Мария – допълни папата- „придружи кръстовете натоварени в тишината на сърцето на нейните чеда. Многобройните набожности, светилища и параклиси в най-отдалечените места, икони поставени в домовете, ни напомнят за тази голяма истина. Мария ни дари майчината топлина, тази която ни обгръща сред трудностите; майчина топлина, която не позволява никой и нищо да не потуши в лоното на Църквата революцията на нежността, започната от нейния Син. Където има една майка, там има и нежност. Мария със своето майчинство ни показва, че смирението и нежността не са добродетели на слабите, а на силните, учи ни, че не е нужно да малтретираме другите, за да се чувстваме важни“.

„Едно общество без майки, би било едно общество, загубило „вкуса на семейството“. Едно общество без майки – каза още папа Бергольо – би било общество без милост, което е оставило място само за личните сметки и спекулациите. Майките, дори в най-лошите моменти, са способни да свидетелстват нежността, безусловната преданост, силата на надеждата“. Папата цитира примери от всекидневието. „Научих много от онези майки, които имайки синове в затвора или на болнично легло или превърнали се в роби на дрогата, в студ и горещина, в дъжд и суша, не се предават и продължават да се борят, за да им дадат най-доброто. Или онези майки, които в бежанските лагери или дори сред ужасите на войната, успяват да прегърна и да подкрепят без да колебание страданието на своите деца. Майки, който буквално дават живота си, за да не се загуби никой от синовете им. Където има майка, там има единство, принадлежност: принадлежността на чеда“.

Възпоменанието на „Божията доброта в майчиния лик на  Мария, в майчиния лик на Църквата, в лицата на нашите майки, ни закриля от корозивната болест на „духовната сирота“, която живее в душата, когато се чувства без майки и ѝ липсва нежността на Бог“. Това е сиротата – подчерта папата – „която намира място в нарцисисткото сърце, което гледа само на себе си и своите интереси. Тя расте, когато забравяме, че живота е дар – че сме длъжници на другите – и, че сме призовани да го споделяме в този общ дом“.

„Поведението на духовна сирота е като тумор, който мълчаливо разяжда и унищожава душата. От момента в който никой не ни принадлежи и ние на принадлежим на никого, постепенно упадаме: упада земята, защото не ми принадлежи, упадат другите, защото не ми принадлежат, упада Бог, защото не му принадлежа, и накрая упадаме самите ние, защото забравяме кои сме и какво „божествено име“ притежаваме“.

„Тази загуба на връзки, типична за нашата разпокъсана и разделена култура, нараства чувството на една голяма празнота и самота“, подчерта папата. „Липсата на физически контакт, а не виртуален, изгаря нашите сърце, които загубват способността на нежността и удивлението, на милостта и състраданието. Загубва се паметта за онова, какво означава да бъдеш син, внук, родител, баба и дядо, приятел и вярващ. Загубваме нашата памет за стойността на играта, песните, смеха, почивката и безвъзмездността“.

„Когато честваме празника на Дева Мария Богородица на нашето лице отново изгрява усмивката, защото се чувстваме народ, чувстваме че си принадлежим; осъзнаваме, че само вътре в една общност, едно семейство, хората могат да намерят уют и топлота, които позволяват да растем човешки, а не като предмети, поканени да консумират и да бъдат консумирани“. Чествайки празника на Дева Мария Богородица – продължи папата – „ни припомня, че не сме обменна стока или просто получатели на информация. Ние сме чеда, семейство, Божи народ. Чествайки Дева Мария Богородица ни подтиква да създаваме и да се грижим за общите пространства, които ни дават чувството на принадлежност, на вкорененост, карат ни да се чувстваме като у дома си в нашите градове, в общностите, които ни обединяват и подкрепят“.

Погледът  на Дева Мария „ни припомня, че сме братя: че аз ти принадлежа, че ти ми принадлежиш, че сме една и съща плът. Учи ни, че трябва да се научим да се грижим за живота по същия начин и същата нежност, с които Майката Божия се грижи за тях: сееки надежда, принадлежност, братство“. В края на проповедта си папата призова вярващите три пъти да акламират „Дева Мария Богородица“, така както направиха „вярващите в Ефес“ на събора, който провъзгласи Мария за Майка Божия, осъждайки тезата на Несторий според когото Дева Мария трябва да бъде наричана само „Майка на Исус“.